Русе 1988-а година - град, подложен на екологичен геноцид!

3
Свободните граждани на Русе тогава не стояха безучастни към своята съдба и тази на децата си
Свободните граждани на Русе тогава не стояха безучастни към своята съдба и тази на децата си

ДИШАЙ: Русе.1988-а. Град, подложен на екологичен геноцид. Властта е абдикирала от решаването на кризата и единствено дава поредните празни обещания, на които вече никой не вярва.

Свободните граждани на Русе тогава не стояха безучастни към своята съдба и тази на децата си. Въпреки комунистическия режим, въпреки страховете си, стотици русенци намериха сили да излязат на площада и да подирят сметка на управниците за тяхното бездействие.

Демонстрациите от 1987-1989 г. са единственият предвестник на предстоящите промени у нас. Протестиращите не се колебаят да освиркат и да апострофират дори члена на Политбюро на ЦК на БКП Гриша Филипов. Няма друг такъв известен случай преди 10 ноември 1989 г., но е вярно и друго.

Днес управляващите не излизат да говорят с протестиращите по площадите, а се крият в удобните си кабинети. А тогава управниците излязоха при гражданите и се самоподложиха на всенародната „любов“.

„Дeмонтаж!“ и „Децата не могат да чакат!“ са ударните скандирания, удавили със своята мощ опитите на комунистическите велможи да шикалкавят и да се опитват да забаламостват хората за пореден път. Всичко това е в кадрите на филма „Дишай“, заснет полулегално в Русе през 1988 г.

Лентата на режисьора Юри Жиров показва не само частния случай с драмата на русенци. Във филма има далеч по-голямо послание. А то е един своеобразен урок по демокрация и гражданско общество, който никога не бива да бъде забравян.

Фронтално

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

В наши дни елените на дядо Коледа се казват Еконт, Спиди, Рапидо и Али експрес!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари