Експерти обсъждат екологичните последици от изчезването им

Най-смъртоносните същества на планетата не са едрите хищници, а дребните комари. Насекомите убиват около 760 000 души годишно и са преносители на 17% от всички инфекциозни заболявания по света, включително малария и денга. Заради глобалното затопляне те разширяват своя ареал, което кара научната общност да търси радикални методи за тяхното унищожение или генетична стерилизация.

Екологичен вакуум или безопасно бъдеще

Петте вида комари, които разпространяват болести, се хранят основно с човешка кръв и се размножават край населените места. Според изследователя Рансън те "са еволюирали така, че да бъдат тясно свързани с хората". Тяхното евентуално унищожаване вероятно няма да срине екосистемите, тъй като други, по-безопасни видове бързо биха "запълнили екологичната ниша", предава БГНЕС.

Биологът Пийч допълва, че насекомите все пак пренасят хранителни вещества и участват в опрашването, макар този процес "да не е добре проучен и вероятно да се различава при отделните видове". Дебатът повдига въпроса доколко етично е целенасоченото "унищожаването на видове".

Генетични оръжия и бактериални защити

Един от най-обсъжданите методи е технологията "gene drive" – генетична модификация, при която определени характеристики се предават задължително на поколението. Учените вече успешно са създали безплодни женски комари от вида Anopheles gambiae в лабораторни условия, което води до бърз срив на популацията.

Друга стратегия включва заразяването им с бактерията Wolbachia, което намалява способността им да предават денга. Скот О’Нийл от Световната програма срещу комарите категорично заявява, че над 16 милиона души в 15 държави вече са защитени чрез тази технология "без негативни последици".

Политически отпор и бъдещи тестове

Проектът "Таргет Малария" планира реални изпитания с модифицирани насекоми в Африка до 2030 година. Подобни инициативи обаче срещат сериозни политически пречки. Военното правителство на Буркина Фасо наскоро прекрати тестовете след кампании с дезинформация от граждански организации.

Диксън Уилсън Луетойджера от института "Ифакара" в Танзания подчертава, че подобни проекти задължително трябва да имат "политическа подкрепа и одобрение" на местно ниво. Експертите предупреждават, че технологиите не са магическо решение и борбата с болестите изисква по-добри жилищни условия и сигурен достъп до ваксини в засегнатите райони.