Росен Йорданов: Путин беше като восъчен, по това познах, че ще започне война

2

Публикуваме интервю със социалния психолог Росен Йорданов, споделено пред 24 часа:

- Г-н Йорданов, още преди войната, докато всички казваха, че Путин няма да нападне Украйна, вие бяхте един от малкото експерти, от които чух, че няма как да сме спокойни, че той не крои нещо, съдейки по жестовете на тялото му. И за мен не беше логично да започва война, но колко логика има в това, което се случва?

- На мен дълго време ми се е налагало да чета зад лицеизраза на човека, с когото разговарям или когото трябва да мотивирам да каже истината. И бях почти сигурен, че Владимир Путин ще започне война. Защото при всичките му срещи със западни лидери и с негови приближени - министри и военни командири, той изглеждаше като восъчна фигура.

- И това не само заради ботокса?

- Определено не е само заради това. Той показваше едно огромно усилие на волята да контролира емоционалния си лицеизраз. Дори за човек като него, който като цяло е восъчен, така да го кажем, и не е много експресивен. Но ми направи впечатление контрастът при срещата на Владимир Путин с китайския лидер Си Дзинпин. Там ролите бяха разменени - Путин се опитваше да изглежда по-сърдечен, а Си Дзинпин стоеше пред него като монумент - дружелюбен, но монумент. Когато Путин се ръкува с него, след това направи едно недовършено движение, което обикновено издава нервност. Опита се да скъси дистанцията, на което Си Дзинпин направи една крачка назад, без да губи позиция. Тогава стана ясно, че този, който много се надява на тази среща и иска да покаже нещо различно, е Путин. Това е контрастно поведение от това, което демонстрира с Макрон и преди това. Допълнението към прогнозата за предстоящата война беше, че Китай няма да подкрепи еднозначно Русия, както се и получи.

- Цялата тази информация само следейки жестовете?

- Знам, че хората много често подценяват този елемент, но на мен ми се е налагало да разчитам на това, затова съм изострил сетивата си и наблюдавам тези източници на информация.

- Да, дори само на един кадър от срещата в Пекин си личи това, което казвате. И този поглед на Путин, отправен към “големия брат”...

- Забележете как си е вдигнал веждите. Тук Путин е много по-експресивен в поведението си, нетипично експресивен. Си Дзинпин е също доста обран човек. 

Той демонстрираше умереност и скромност в поведението си още преди да бъде избран на този пост. Но в тази ситуация много личи кой от двамата въздържани хора е по-нетърпелив и превъзбуден от срещата.

- Да погледнем снимката, на която Путин държи реч, тази агресивна поза какво казва?  

- Много хора съвсем основателно правят паралели между Хитлер и Путин. Като започнем от знаците и символиката – буквата Z, която е половин свастика, и минем през повода за започването на войната, технологията, по която се създаде претекст, за да се започне войната, цялата пропаганда с това, че там живеят “руски хора”, както беше при Хитлер и Судетите. 

Сигурен съм, че много от хората едва ли са запознати каква е концепцията на всичко това. Мога да спомена няколко имена и едно от най-важните е на Иван Илин - великоруски шовинист с откровено фашистки възгледи. През 1922 г. напуска Русия, защото не е съгласен с болшевишката революция. Не защото не му харесва терорът, а не му харесва технологията, по която се осъществява. Бил е привърженик на Хитлер. Умира през 1954 г. в Швейцария. Начетен, философ, той изповядва идеята, че руският народ и този руски свят, за който днес говори и Путин, е изначално роден в девственост. В смисъла на това всички неща, които в момента се случват, каквото и да направи, той не може да сгреши. Защото руският народ е богоизбран.

През 2005 г. Путин ексхумира тялото на Иван Илин и го погребва церемониално в Русия. Много пъти той го цитира буквално – избирателно, но буквално. 

Гледайки тази снимка на Путин, виждаме един много властен човек. И за разлика от Хитлер, който е изключително експресивен, с онзи заразяващ гняв, при Путин имаме враждебна сдържаност. Един тих деспотизъм, който в определени моменти говори много. Дори този жест на ръката показва, че дава указания - дава инструкции. Това, разбира се, влиза в конфронтация с всички псевдоидеи, че този свят е алтернатива на западния.

Ако ми позволите, ще споделя една идея с вас. Знаете ли, защо толкова много жени са путинофилки в момента?

- Интересно. Защо?

- Това е един своеобразен бунт в личен план. Не трябва да забравяме субективното при дамите. Пропагандата на Русия, която наблюдаваме последните 10 години атакува много от слабостите на Запада. Коя е една от най-важните слабости? Загуби се характерния класически мъжко-женски свят. Няма мъже.

- Светът стана унисекс.

- Точно така. Всички са чували тези въздишки: “Абе вече няма мъже!”.

- В сегашната политкоректност, ако кажеш на една жена, че е красива, може да се изтълкува като sexual harassment.

- Абсолютно вярно. Наскоро гледах в един филм - едно момиче, румънка, но израства в Германия, отива да води разследване в Румъния и казва на своя колега румънец: „Откакто съм тук се чувствам жена. В Германия не мога да усетя, че съм жена”. Всички тези неща, комбинирани с личната неоудовлетвореност на съвременните жени от това, че тази политкоректност силно стерилизира средата. И се оказа, че с феминизма те са постигнали повече, отколкото са искали. В Путин и неговата пропаганда те виждат протообраз на старата класическа ситуация – мъжкото начало, спрямо женското.

- Добрия стар свят на мачизма.

- Именно! Това според мен е по-съзнателния контекст на тези автентични симпатии. В началото бях силно озадачен как може повече жени да симпатизират на Путин, отколкото мъже. Това не почива на рационални аргументи. Едва ли тези дами са чели за Иван Илин или за съвременните демиурзи на Путин. Знаем как действа мозъка – като адвокат. Т.е. първо си избира страна, а после почва да търси аргументи, които да подкрепят тезата. Този първоначален несъзнателен избор идва от засиления феминизъм и синдрома на “пенсиониран Свети Георги” - когато си убил ламята, но не си разбрал, че тази роля е приключила и трябва да търсиш нови барикади.

От спечелването на заслужените права на жените и премахването на расовата и други форми на дискриминация, като например към хомосексуалните, ние отидохме към друг вид дискриминация – към диктат на малцинствата над мнозинството. Това не се харесва особено и се свързва с личните разочарования, а те в живота на хората след 40 години са много често срещани. Кой загубил брака си и любовта си, кой се разочаровал от приятелите си и т.н.

Жените са по-чувствителни в тази сфера. Ние, мъжете, сме по-облагодетелствани, може би заради начина, по който остаряваме или биологично, не знам. Те, като че ли, по-тежко посрещат тези несгоди. В индивидуалния живот може да се инфилтрират такива идеи, които да отидат на по-високо политическо ниво. Това е моята хипотеза.

- Ето друг кадър - Путин, облечен в яке за 12 хил. евро на стадион “Лужники”, сякаш къпещ се в народната любов. Това ли е красивото му лице, което иска да покаже извън бункера? 

- Трудно е да влезем в естетически спор дали Путин притежава онези физически характеристики, които биха привлекли дамите. Той по-скоро е символ. Той много успешно експлоатира основните руски митологеми.

През различните години и епохи смятам, че 3 мита никога не са си отивали от Русия. Митът за богатира. За руската гениалност - дават се примерите с Достоевски, Пушкин, Чайковски и т.н. Третият мит е за решимостта на руснака.

- Не се ли опитва той да сублимира в едно и трите руски мита?

- Всъщност Путин направи много интересна трансформация. Той започна от човек, който трябваше успешно да експлоатира мита за руската твърдост и непоколебимост. Сега вече с много активна медийна, психологична, пиарска и всякакъв вид друга подкрепа, той започва да се опитва да експлоатира и митовете за руския богатир, за руската сила и гений.

Но все пак трябваше време, за да се повярва. Защото той не е ръстов състезател, както се казва. Има някои физиологични ограничения и най-вероятно е имал доста проблеми от детството, които са му пречили.

Ако трябва да го сравним с Борис Немцов, който беше метър и деветдесет, симпатяга, определено природата му е дала повече в това отношение, Путин трябваше да изгражда този образ много внимателно и търпеливо. Той се е научил на търпение. Затова съм съгласен с вас, че е започнал като малкия, но решим човек, и започна постепенно да експлоатира останалите митове. В последните 10 години се появяваха много хибридки, които говореха за феноменални руски автомобили, невероятни руски открития за руското оръжие – това беше митът за руския гений. Той събра всичко това в себе си и се превърна в онзи човек, когото видяхме да се къпе в народна любов. Символ. Той вече не е човекът Путин, а символът Путин, който обединява всички тези митове в едно.

- А тази дълга маса в Кремъл и разстоянието, на което стои. За какво е индикатор дистанцията? За власт, за тревожност...

- За параноя. Това е сигурен индикатор, че вирусът на диктатурата все по-дълбоко прониква в него. Това е факт. Колкото по-дълго и безмилостно управляваш страната си, толкова повече спазваш дистанцията. И толкова повече намалява човешкият контакт. Това е едно символично въздигане и отдалечаване - от една страна, живееш в свой свят, който ти си съградил. Впоследствие губиш естествената основа на човешките отношения, т.е. не се чувстваш длъжен да даваш на някого, а само се пазиш от този свят. Тази дистанция е много тъжна, но знаем, че всички хора с подобен профил горе-долу завършват по един и същ начин. 

Това, което ме плаши, е, че дълбоко в себе си смятам, че този човек е крайно нерационален. Затова разчитам, че хората около него, запазили частица от разума си, тайно могат да се противопоставят на неговия план, отколкото на него. Парадоксът е, че повечето хора, включително и световни лидери, разчитат на неговата рационалност.

- Но може би сред хората около него има и такива, които подхранват този свят на изкривени виждания, а останалите просто се страхуват?

- Този феномен е забелязан отдавна. Обикновено такива лидери се обграждат с два типа хора- едни, които са по-крайни и от самия лидер, какъвто е случаят при Сталин и Берия. Така този изместен център от нормалността при лидера започва да изглежда нормален. По-скоро разчитаме на тези от типа хора, които са се опитали да спрат Хитлер, в чиято лоялност в началото едва ли някой е можел да се съмнява, отколкото на хора като Гьобелс, Гьоринг, Химлер и т.н

- Путин живее в ад, както написа руският журналист Виктор Шендерович, правейки опит да покаже ужасните мисли, които се въртят в главата на руския президент, но не заживяхме ли всички ние в ада на Путин?

- За съжаление, да. Смятам, че ние за пореден път си нанесохме тежко национално унижение. Сега не е време да се правиш на умел тактик. Понеже има хора, които не заемат ясна, категорична и цивилизована позиция. Опитваме се да шикалкавим, да пратим ли бронежилетки, да пратим ли каски да пратим ли медицинско оборудване, което не е военно... огъваме се и пълзим като змия.

- Това има обяснение - нарича се страх.

- Съгласен съм, но има и още нещо. Този страх е трансформиран в една малодушна национална черта, която се възпроизвежда от много дълго време. Като започнем от Хитър Петър и минем през Бай Ганьо, та стигнем до Андрешко, които са, за съжаление, нашите три неприятни мита. Тези три образа водят до това хора, които претендират да са левенти и генерали, да изглеждат като мишки. Проблемът е, че те възбуждат една друга част от обществото, която не осъзнава, че сега всъщност е времето, в което една нация може буквално за един месец да заслужи уважението на целия свят. Никой не обича мижитурките. Това е и на индивидуално ниво, и в малката група, и в големите общества.

Сега е моментът, когато с лидерство една нация може да направи впечатление на своите съюзници и на света. Защо не отиде наш министър или министър-председател на среща със Зеленски в Киев, както направиха други? Украинският президент буквално за една седмица се превърна в световна звезда.

- Някой каза шеговито за Зеленски: ние го мислехме за актьор, а той се оказа Роналд Рейгън.

- В момента не мисля, че има световен лидер, който да излезе срещу него и да има самочувствието да застане и да каже: “Аз наистина мога да лидирам”. Дори усилията на Джо Байдън да изглеждат сериозно, на моменти се провалят, защото той самият направи достатъчно, че да не изглежда сериозно. Донякъде Макрон се опитва като световен лидер, но Зеленски направи неща, които ще се отразяват благоприятно върху отношението към Украйна десетилетия напред. 

- Анализирайте Зеленски. Този вид, в който се явява напоследък, леко уморен, недоспал, все пак води война ден и нощ... Но какво откривате в жестовете му - актьорско майстроство ли е това?

- Не мога да съм сигурен. Мисля, че това, с което се сблъсква всеки ден, няма как да не го докосне като човек. Но не бива да се подценяват и неговите актьорски умения. Всичките тези жестове съм сигурен, че са добре режисирани, но това не прави посланието му по-слабо. В момента независимо дали е истински и дали го играе на отруден, неформален или директен, важен е ефектът – хората му вярват. Светът му вярва! Няма да е изненадващо, ако един ден след края на войната в друга обстановка се покаже като недостатъчно адекватен за ситуацията. Много е важно, че именно във военно време Украйна намери своя лидер. И това ще даде изключително много позитиви на украинския народ и на Украйна като държава.

- Да поговорим за балансьора Ердоган.

- Ердоган е един от хората, които много добре се възползват от всичко. Било то заради възрастта или от забавените движения, но Ердоган изглежда приятно тежкарски. Той много дълбоко уплътнява ролята на човек, който е способен да играе ролята на стабилизиращ фактор. Мисля, че Турция също успя в тази ситуация да извлече доста позитиви за себе си. 

- Той може и да си го позволи, защото с едната ръка държи кранчето на руския газ, а с другата дава най-ценното на украинската отбрана – дроновете “Байрактар”, които попиляват руските танкове.

- Това са рационалните аргументи, но има по-важен психологичен момент. Към него имаше обвинения в деспотизъм, че е непослушният член на НАТО и т.н., но действиято на Путин успяха да върнат обратно в един по-нормален вид представянето на Ердоган. Чисто психологически това го върна към зоната на отговорността. Той е доста премерен в публичните си изказвания. За разлика от Путин, който прекалено много е излязъл от епицентъра.

- По оста рационален - ирационален Ердоган е много по-близо до рационалността от Путин?

- Точно така. Виждам, че всичко от негово име и това, което излиза от медиите в Турция, е много балансирано. Хем не затваря вратата към ирационалното, но е с един патриархално-родителски тон. Строг, но справедлив. В психологията има различни модели на родителство, някои от които са либерален-загрижен, либерален-незагрижен, има авторитарен-загрижен и авторитарен-незагрижен. Той по-скоро се държи като авторитарен-загрижен.

- Излиза, че Ердоган е успокояващият фактор ?

- Той изигра изключителна роля за авторитета на Турция с това, че успя да сложи двете страни на масата за преговори.

- Доколко сте оптимист за бъдещето?

- Много ми се иска да кажа, че съм оптимист. Но ще кажа, че не съм отчаян песимист.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • -2
    7
    Do komentar 6
    Не ми е интересно как Болно или неволно разпространявате лъжливи клишета за "величието" на един пропаднал дрогиран актьор, сложен пред една камера, за да сее смърт срещу земята и хората, които са го отхранили и създали ! Ако го правите за лесни пари, просто заминавайте в Украйна или в САЩ най-добре !
  • -1
    6
    До 4
    А не ти ли интересно,как един "дрогиран наркоман Зеленски" успя да обедини Украйна,да вбеси Путин,да стане уважаван политик в Европа,сравняван с Роналд Рейгън?
  • -1
    5
    До 2
    Виждам,че с РЙ много си приличате,по желанието си да коментирате всякакви теми!
  • 0
    4
    123
    Интересно как един уж психолог не може да различи дрогираният наркоман Зеленски. Така всичките му АНАЛ-изи са тотална глупост.
  • 4
    3
    Росене, Росене...Росене
    Росене, само ти гледам сеира, човече. Гледам ти движенията, жестовете, мимиките, движението на веждите, трептенето на клепачите, положението на ръцете докато говориш...Ами те ми казват много, т.е. направо всичко. Ама няма да те излагам пред хората, ти сам добре се оправяш с това. И тъй като си се налапал с клиширани словосъчетания от наръчниците, от които си зубрил, като пате с ла&на, поне вземи попрочети малко и странична литература. Ако ще даже прочети предсказанията на онази сляпа пророчица от Петрич. Мисля че тя поне е световно призната. Остани си със здраве.
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

В странен свят живеем!
Жени теглят кредит за пластични операции, за да впечатлят мъже, изтеглили кредит за кола.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари