Националната мрежа за развитие скочи срещу казуса с МГ "Баба Тонка"

Националната мрежа за развитие призова за спешна реформа в управлението и стратегическото планиране на българското образование, съобщават от БНР. Формален повод за острата позиция стана казусът с Математическата гимназия "Баба Тонка" в Русе, където от следващата учебна година паралелките по математика се съкращават наполовина – от две става само една. Според организацията това е ясен сигнал, че държавата не успява да управлява развитието на своите таланти. В ефира на националното радио представителят на мрежата Чавдар Влъчков изтъкна, че докато официално се говори за иновации и дигитална икономика, на практика се ограничава достъпът до училища с доказани резултати в науката.

Произвол и липса на държавна стратегия

От организацията настояват за гаранции, че образователният казус в Русе ще бъде разрешен справедливо и няма да се превърне в опасен прецедент за други градове в страната. Чавдар Влъчков бе категоричен, че младите хора и техните родители са поставени в ситуация на пълен институционален произвол.

"Когато липсва национална стратегическа рамка за образованието, това, което се случва на областно и градско ниво, е, че всеки решава какво да прави според собственото си усещане за икономически условия и образователни потребности. Това става без публично обсъждане и без какъвто и да е елемент на стиковане с родителите", посочи експертът.

Той припомни, че учениците ще излязат на пазара на труда след години, но в момента липсва какъвто и да е дългосрочен икономически анализ зад решенията за орязване на приема.

"Когато говорим за по-малките градове, а не за София, Пловдив и Варна, алтернативи просто няма. Затова родителите реагират и над 500 души вече са се подписали в Русе. Въпросът тук е принципен – как изглежда нашето образование и защо гимназия с огромни успехи затваря вратите си за потенциала на младите хора", попита Чавдар Влъчков.

Ранното профилиране като грозен капан

Според анализатора образователната система у нас е силно политизирана, а вземаните решения често са конюнктурни. Вместо да създава предвидимост от първи клас до дипломирането, Министерството на образованието и науката е превърнало системата в капан чрез тясното профилиране след седми клас.

"Да влезеш в гимназия в осми клас и да трябва да знаеш какво правиш с живота си, е абсурдно само по себе си. Това не е предвидимост, това е капан, защото след това не можеш да промениш избора си. Никой в осми клас не може да гарантира в какво го бива, без да е тествал", коментира представителят на Националната мрежа за развитие. Той допълни, че родното училище наказва правото на грешка: "Всяка грешка в образователната ни система след седми клас е на живот и смърт."

Системата произвежда кадри за чужбина

Чавдар Влъчков критикува и изкуственото деление на училищата на елитни и неелитни, определяйки го като демотивиращо за подрастващите.

"Българската образователна система винаги е била базирана на стрес. Ние сме висококонкурентна система, но тя стъпва върху огромен натиск – пари, частни уроци, търсене на правилния учител. И при целия този стрес изкарваме страхотни кадри", посочи експертът, но постави въпроса какво се случва с децата, които системата кара да се чувстват провалени още на 14 години. По думите му резултатът е неудовлетворени хора, които по-късно на пазара на труда "работят цинично".

Като пример за пълното разминаване между нуждите на държавата и приема в университетите бе посочен фактът, че в общо петте басейнови дирекции в България в момента работи само един хидроинженер. Анализаторът даде за пример Бургас, където местната власт инвестира сериозно в регионалното висше образование, за да спре изтичането на младите хора. "Ако не можеш да им предложиш обучение в региона, кадрите заминават и връщането им обратно е изключително трудно", заключи Чавдар Влъчков.