Холистичният подход възстановява почвите и бори климатичните промени

Земеделието е изправено пред сериозно предизвикателство. От една страна трябва да произвежда все повече храна за растящото население, а от друга – да се справя с климатичните промени и деградацията на почвите. Регенеративното земеделие предлага решение на този проблем, като превръща нивите от източник на въглеродни емисии в активни уловители на въглерод.

За разлика от конвенционалното земеделие, което често води до деградация на почвата чрез интензивна обработка и химикали, регенеративното земеделие цели да работи с природата, а не срещу нея. Основната му цел е да подобри здравето на почвата, която е основата на всяко успешно земеделие.

Петте ключови принципа

Регенеративното земеделие се основава на пет главни принципа. Първият е минималната или нулева обработка на почвата, известна като "ноу-тил" технология. При нея фермерите избягват оранта и дълбоката обработка, за да запазят почвената структура и да не нарушават живота в нея.

Вторият принцип е постоянната почвена покривка. Земеделците използват растителни остатъци или покривни култури, които предпазват почвата от ерозия, регулират температурата ѝ и намаляват изпарението на влага. Третият принцип изисква живи корени през цялата година. Поддържането на растения в почвата максимално дълго осигурява постоянен приток на въглеродни съединения за почвените микроорганизми.

Четвъртият принцип е разнообразието в сеитбооборота. Отглеждането на широк спектър от култури балансира хранителните вещества и прекъсва цикъла на болести и вредители. Петият принцип интегрира животните в системата. Управляваната ротационна паша стимулира растежа на пасищата и обогатява почвата с тор.

Борба с климатичните промени

Регенеративното земеделие улавя въглероден диоксид от атмосферата и го съхранява в почвата. Здравата почва действа като гъба, задържайки много повече вода от обработваната. Това прави посевите по-устойчиви на суша и намалява оттока и наводненията.

Практиките подкрепят здравето на почвената микробиота, както и на насекомите, опрашителите и дивите животни. Възстановяването на биоразнообразието в почвите, особено в пасищата, драстично увеличава капацитета им да улавят и съхраняват въглерод.

Икономически ползи за фермерите

Преминаването към регенеративни практики значително намалява нуждите от закупуване на скъпи химически торове, пестициди и хербициди. Преходът към "ноу-тил" технология драстично намалява разходите за гориво, тъй като се изисква много по-малко време за работа на тежки машини.

По-здравите почви и култури са по-малко податливи на болести и климатични стресове, което осигурява по-стабилни добиви. Проучвания показват, че през годините на засушаване добивите на култури са с 30 до 100 процента по-високи при регенеративно земеделие, отколкото в индустриалното земеделие.

Храна с по-висока хранителна стойност

Почвата, богата на микроелементи, произвежда култури с по-висока хранителна плътност. Намалява се замърсяването на водните басейни с хранителни вещества и химически остатъци. Устойчивостта на регенеративните системи е гаранция за дългосрочно и сигурно производство на храна.

Прилагане в България

В България през последните години има засилен интерес към регенеративното земеделие. Асоциацията на Българските Но-Тилъри работи активно за популяризиране на тези практики. Българското земеделие има уникален шанс да бъде сред лидерите на регенеративното земеделие, което ще заема все по-централна роля в политиките на Европейския съюз.

От около десет години в България се развива общност на професионални едри земеделци, които преминават към "ноу-тил" технология без оран. Европейската комисия също подкрепя тази трансформация като част от борбата с климатичните промени.

Регенеративното земеделие не е просто още една селскостопанска техника. То е философия, която поставя здравето на почвата в центъра на производството. Предлага печеливш модел, който е добър както за банковата сметка на фермера, така и за бъдещето на планетата.