Над 200 историци се обявиха срещу единния учебник по идея на Румен Радев

Над 200 историци от повече от десет университета и научни институции в страната подкрепят отворено писмо срещу идеята на министър-председателя Румен Радев за въвеждане на единен учебник по хуманитарните предмети, съобщават от БГНЕС. Представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Българската академия на науките предупредиха на пресконференция, че унифицирането на обучението по история и цивилизации, български език и литература и география и икономика застрашава критичното мислене и носи белезите на авторитарните режими.

От срещата в „Бояна“ до заявката на премиера

Идеята за уеднаквяване на учебното съдържание има своята предистория още от времето, когато Румен Радев заемаше президентския пост преди оттеглянето си от институцията в началото на 2026 година и избирането му за премиер през май. Академик професор доктор на историческите науки Иван Илчев припомни, че през март 2023 година в резиденция „Бояна“ е била организирана среща със сходна насоченост. Като модератор на дискусията тогава историкът открито се е противопоставил на подобни намерения.

„Казах, че въвеждането на един-единствен учебник ще бъде първата стъпка към диктатурата. В това ме подкрепи и присъстващият тук проф. Веселин Янчев“, заяви академик Иван Илчев, като определи концепцията като „доста примитивна представа за истинския патриотизъм“.

Настоящата инициатива беше официално лансирана от Румен Радев вече от позицията му на министър-председател в първия учебен ден на 15 септември 2026 година. Според професор доктор на науките Веселин Янчев този ход напомня за управлението след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година, когато централизацията на училищната система и националистическото възпитание стават част от мащабен политически проект.

„Целта е учениците да придобият типизирана представа за България и света, с акцент върху националните ценности и национализма“, посочи професор Веселин Янчев. По думите му подобен подход заменя гражданското образование с възпитание, чиято задача е да превърне преподавателите и децата в удобна опора на властта.

Заплаха от политическа цензура и обезличаване на учителите

Според професор доктор на историческите науки Милко Палангурски от Института за исторически изследвания при БАН, който самият е дългогодишен съавтор на одобрени от образователното министерство учебници по история за седми и десети клас, проблемът далеч надхвърля педагогиката и навлиза в полето на пряката политическа намеса.

„Един учебник означава политическа цензура. Пренаписваш историята така, както властта е решила, и я налагаш като държавна идеология“, категоричен беше професор Милко Палангурски. Той припомни и дългогодишните спорове с различни образователни министри относно употребата на термина „окупация“ за присъствието на съветските войски в България след Втората световна война като показателен пример за политически натиск върху учебното съдържание.

Историкът обясни, че при една и съща държавна учебна програма разликата между отделните издания е в методиката — начина, по който събитията се анализират чрез исторически извори, документи, карти и изображения. Ликвидирането на този избор превръща преподавателя от самостоятелен професионалист в механичен изпълнител, а страната прави опасна крачка към авторитаризъм и отслабване на европейската си ориентация.

„Учителят е сърцето на образованието. Какво ще прави той — ще повтаря един текст? Тогава да закрием учителската професия и просто да пускаме видеа“, коментира ученият от БАН.

В дискусията се включи и писателят Захари Карабашлиев, който постави въпроса в международен план и говори от позицията си и на родител на ученици. Той посочи, че моделът с единни учебници по определени дисциплини действа в държави като Русия, Китай и Виетнам, докато дори Гърция вече се отказва от него и преминава към плурализъм от издания.

„В коя посока искаме да вървим ние - към Русия, Китай и Виетнам или към Европа, от която произлизат философията и демокрацията?“, попита Захари Карабашлиев. Писателят допълни, че всяка промяна в училищната мрежа изисква точен предварителен анализ на проблемите, защото „лечение без диагноза е експеримент“, какъвто е и всяка реформа без доказателства за нейната ефективност.

Аргументите на деканите в защита на плурализма

Ръководителите на водещите хуманитарни факултети в Алма матер също защитиха правото на професионален избор в класната стая. Деканът на Факултета по славянски филологии професор доктор на филологическите науки Амелия Личева предупреди, че налагането на един учебник по литература ще бетонира само една официална интерпретация на художествените текстове и ще засили националистическия патос за сметка на критичното четене.

„Литературата е път към развиване на мисленето и изграждането на ценности“, заяви професор Амелия Личева.

Нейната позиция беше подкрепена от декана на Историческия факултет в Софийския университет професор доктор Мира Маркова. Тя подчерта, че дефицитите в училищното образование не могат да се решат със забрана на избора, а единствено чрез адаптиране на материалите към реалните потребности на съвременните деца.

Доцент доктор Светослав Живков от Историческия факултет на Софийския университет, който е сред организаторите на подписката с над 200 учени, опроверга тезата, че наличието на повече учебници обърква децата. Той припомни, че всички издания преминават през оценка на базата на обща държавна програма, а за всеки отделен клас учителят избира само един конкретен учебник, по който да работи.

„Добрият българин трябва преди всичко да бъде добър гражданин - функционално грамотен гражданин“, обобщи доцент Светослав Живков. Според академичната общност истинското патриотично възпитание не се гради с държавен монопол върху миналото, който превръща училището в инструмент за възпроизвеждане на властта.