Аличе Черути засади над 10 000 дървета срещу сушата

Италианската земеделска производителка Аличе Черути възстанови естественото състояние на една трета от семейните си оризови полета в Северозападна Италия, за да опази биоразнообразието и да ограничи щетите от климатичните промени, съобщават от Франс прес. Четири века след като монаси пресушават блатистата местност в равнината Верчели между Милано и Торино и я превръщат в оризища, 43-годишната жена създава гори и влажни зони, които вече служат за убежище на редки птици и насекоми преди предстоящата среща на върха на ООН за биоразнообразието.

Завръщането на дивата природа и старите сортове

Сред златистите оризови масиви във Верчели днес се открояват горски участъци и водоеми, изградени в стопанството „Кашина Оскина“, чието управление Аличе Черути поема през 2012 година. За да възроди екосистемата, тя предприема мащабно залесяване с типични за региона видове.

„Засадихме над 10 000 местни растения, сред които дъбове, елши, ясени и габъри. Невероятно е да видиш колко бързо реагира природата“, заяви Аличе Черути, цитирана от Франс прес.

Резултатите се появяват скоро след началото на проекта. „След засаждането на първите дървета забелязахме забележително увеличаване в броя на пеперудите, водните кончета и биоразнообразието като цяло“, разказва земеделската производителка.

В нивите около новите гори тя отглежда червен и черен ориз, както и традиционните стари сортове „Карнароли класико“ и „Арборио класико“. Въпреки че дават по-малки добиви спрямо съвременните хибриди, тези култури са значително по-устойчиви и осигуряват по-високо качество на зърното. Сортът „Карнароли класико“ се отглежда без „нито грам химически торове“, допълва фермерката. За подхранване на земята в стопанството се разчита на „зелено торене“ и засяване на бобови култури, а между отделните реколти в полетата пасат около 1200 овце, които обогатяват почвата по естествен път с органична материя.

Кризата в сектора и капанът на сухата сеитба

Италия е водещият производител на ориз в Европа, но браншът преминава през тежка криза. Местните стопани са притиснати едновременно от нарастващия внос от Азия, високите производствени разходи и все по-продължителните засушавания, предизвикани от глобалното затопляне. Според данни на италианската земеделска асоциация „Колдирети“ горещините през тази година могат да унищожат около 25 на сто от реколтата от ориз в страната.

След векове на традиционно земеделие в басейна на река По мнозина производители започват да експериментират със суха сеитба — метод, при който зърното се засява без предварително наводняване на парцелите. Експертите обаче предупреждават, че тази практика носи сериозни екологични рискове.

„Наводняването на оризищата обаче играе ключова роля за попълването на запасите от подземни води. Водоносният пласт съхранява водата под земята като гъба, задържайки хиляди пъти повече вода от повърхностните водоеми и съхранявайки я в продължение на геоложки епохи“, обясни агрономът Джовани Молина, цитиран от Франс прес.

Специалистът е категоричен относно последиците от новата тенденция в региона. „Отглеждането на ориз чрез суха сеитба, което се разпространява в италианския район за производство на ориз заради погрешна представа за икономиите на вода, превръща една от най-плодородните равнини в Европа в пустиня“, заяви той.

Аличе Черути, чиято продукция се продава на пазарите във Великобритания, Дубай и САЩ, признава, че високите температури са засегнали частично и нейните добиви. Тя обаче отбелязва, че историческите сортове „са по-устойчиви на суша и екстремни температури“, като специално при „Карнароли класико“ тънките израстъци по класа, наречени осили, предпазват растението както от силната жега, така и от студа.

„Земеделските практики, които подпомагат опазването на биоразнообразието - като ранното наводняване на полетата - допринасят и за борбата със сушата“, заявява производителката.

Убежище за редки птици и нов икономически модел

Опитът на италианското стопанство привлича внимание непосредствено преди срещата на върха на ООН за биоразнообразието. На форума държавите ще отчетат напредъка по глобалната цел „30х30“, която предвижда поставянето под защита на 30 на сто от сушата и океаните на планетата до 2030 година — задача, изискваща сериозна промяна в начина, по който се управлява селското стопанство.

От общо 110 хектара земя в стопанството си Аличе Черути е върнала към дивата природа около една трета, като 25 хектара са оформени като влажни зони. По нейни думи през последните 15 години популацията на мигриращите птици в оризопроизводителния район е спаднала с 80 на сто. Въпреки тази негативна тенденция във възстановените водоеми на нейната ферма вече е забелязан черноопашат крайбрежен бекас, като това е единственото известно място за гнездене на вида в цяла Италия.

Имотът попада в границите на европейската екологична мрежа „Натура 2000“, а собственичката развива алтернативни дейности, за да компенсира пропуснатите приходи от земите, които е отстъпила на природата. Стопанството приема ученически групи и университетски изследователи за обучения и предлага настаняване за екотуристи.

„Повечето ми колеги земеделци смятат, че съм луда“, споделя Аличе Черути, но допълва, че връщането на живота в земята „ни изпълва с радост“.