Шведски учени доказват неподозираната климатична роля на сладководните басейни

Мрежите от потоци с повече езера освобождават почти двойно повече въглероден диоксид в атмосферата, вместо да го отнасят надолу по течението към океаните. До този извод достигат изследователи от шведския Университет в Умео, след като анализират над 30 водни системи в Северна Швеция, съобщават от БТА, позовавайки се на специализираното издание phys.org.

Време на престой във водата

Потоците и реките постоянно поглъщат въглерод от околната суша. Бързотечащите потоци пренасят този въглерод надолу по течението сравнително бързо. Езерата обаче действат като естествена спирачка и забавят пътуването на водата. Това технологично време, наричано от учените „време на престой в мрежата“, варира драстично в изследваните шведски райони — от едва 42 минути до цели 29 години. Почти цялото това забавяне се случва именно в езерата.

Задържането на водата променя съдбата на въглерода. Вместо да достигне до океана, част от него се превръща в газове, включително въглероден диоксид, и се отделя от водата директно в атмосферата.

Мащаб на въглеродните емисии

Откритието на Фредрик Алриксон и неговите колеги е публикувано в престижното научно списание Geophysical Research Letters. Екипът е проучил общо 32 свързани мрежи от потоци и езера. За да добият точна картина, учените са вземали многократни проби през четири различни периода от годината — по време на пролетното снеготопене, в началото на лятото, в края на лятото при нисък дебит и през есента при пълноводни реки.

Измерени са емисиите на въглероден диоксид в над 360 участъка от потоци и от 42 езера. Данните показват ясна тенденция: водните мрежи, които имат 10 пъти по-голяма площ на езерата, задържат водата средно 35 пъти по-дълго и генерират 1,8 пъти по-високи въглеродни емисии.

Микробите диктуват процеса

Резултатите подчертават част от въглеродния цикъл, която дълго време е била пренебрегвана от научната общност. Според изследователите езерата и потоците не трябва да се разглеждат като отделни елементи на ландшафта, а като единни свързани мрежи.

Едно от най-вероятните обяснения за повишените емисии се крие в биологичните процеси. Задържането на въглерода във водата за по-дълъг период дава на водните микроби много повече възможности да разградят разтворения органичен въглерод. Този процес в крайна сметка води до образуването на въглероден диоксид, който се изпарява в атмосферата. Въпреки че учените уточняват, че не са измервали директно всички микробиологични процеси, мащабът на статистиката ясно доказва връзката между броя на езерата и въглеродния отпечатък на водоема.