Николай Найденов: Недопустимо е СРС да са инструмент за натиск

Министерството на правосъдието сформира междуведомствена работна група за основен ремонт на Закона за специалните разузнавателни средства (СРС), за да спре използването им за натиск върху съдии и граждани. Това обяви министърът на правосъдието Николай Найденов по време на конференцията „Правосъдие под наблюдение“, съобщават от пресцентъра на ведомството. Форумът е организиран от Съюза на съдиите в България, Българския хелзинкски комитет и Фондация „Фридрих Науман“.

Защита на магистратите от тайно следене

Основната задача на експертната група е да направи детайлен анализ на действащия закон и да подготви конкретни промени, които да засилят защитата на правата на подслушваните лица, включително и на самите магистрати. Според правосъдния министър тайните способи не бива да се използват като бухалка срещу съдебната система.

„Производства, инициирани под натиск, не са право. Съдебни решения, постановени от уплашен от външни фактори магистрат, не са справедливост“, заяви Николай Найденов пред участниците в конференцията.

Той бе категоричен, че специалните служби и прокуратурата не трябва да излизат извън законовите си правомощия при използването на секретна техника.

„Недопустимо е СРС, създадени да защитават националната сигурност и да се борят с тежката престъпност, да се превръщат в инструмент за профилиране, оперативно въздействие или скрит натиск върху магистрати“, посочи още министърът на правосъдието.

Неизпълнените предписания от Страсбург

По време на дискусията Николай Найденов обърна внимание, че България все още не е решила системните проблеми с незаконното подслушване, очертани от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Става въпрос за ключовата група дела „Екимджиев и други“, както и за редица свързани казуси за злоупотреба с тайно следене, които продължават да стоят без адекватно законово развитие у нас.

В решението си по делото „Екимджиев и други“ съдът в Страсбург отчита, че рискът от злоупотреби е присъщ на всяка система за тайно наблюдение, но констатира сериозни пропуски конкретно в българската практика. Според магистратите от ЕСПЧ основните недостатъци у нас са свързани с начина, по който съдилищата реално издават разрешения за използване на СРС, както и с липсата на достатъчно ясни правила за съхранението, достъпа, използването и унищожаването на вече събраните данни. Новата работна група в правосъдното министерство трябва да предложи текстове, които да затворят тези пробойни в закона.