НСИ отчете драстична разлика между поскъпването за вътрешния пазар и стоките за износ

Българските производители на хранителни продукти са повишили цените за вътрешния пазар с 24.4% на годишна база през октомври 2025 година. Това показват най-новите данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес.

Статистиката разкрива сериозна диспропорция между ценообразуването за българския потребител и за чуждите пазари. Докато поскъпването на храните за магазините в страната е близо 25 на сто, продукцията, предназначена за износ, е повишила стойността си значително по-малко – с 16.4%.

Драстичен скок при напитките

Още по-фрапираща е разликата в сектора на напитките. Данните на националната статистика сочат, че за родния пазар цените са скочили с 18.9% спрямо октомври миналата година. В същото време, напитките, произведени за експорт, са поевтинели с внушителните 26.7%.

Тази тенденция се наблюдава и в други сектори на икономиката, където стоките за местно потребление поскъпват с по-бързи темпове от тези за международните пазари. Експерти обясняват този феномен с по-силната конкурентна среда в чужбина, която принуждава българските фирми да задържат или дори да намаляват цените си, за да останат конкурентоспособни.

Мебелите за износ поевтиняват наполовина

При производството на мебели ножицата между вътрешния и външния пазар е най-широко отворена. Докато за българските клиенти мебелите са поскъпнали с над 10%, продукцията за износ е с над 52% по-ниска цена спрямо предходната година.

При шивашката промишленост ситуацията е аналогична – ръст от над 14% за вътрешния пазар срещу увеличение от едва 9.6% за дрехите, заминаващи зад граница.

Изключенията: Лекарства и обувки

Въпреки общата тенденция, някои сектори показват обратното движение. Фармацевтичните компании са увеличили цените за българския пазар с умерените 2.6%, докато лекарствата за износ са поскъпнали с 10%.

Най-голямо облекчение за родния потребител се наблюдава при производителите на обувки и кожени изделия. Те са свалили цените за вътрешния пазар с 8.7% на годишна база, докато продукцията им за чужбина е поскъпнала с 14.6%. Икономическата логика зад това движение често се свързва с намалената покупателна способност в страната за този тип стоки, което принуждава търговците да правят отстъпки.