Българите масово отказват да купуват жилища заради политически страх

В началото на 2026 година българите рязко натиснаха спирачките на потреблението. Данните на Националния статистически институт (НСИ) за януари отчитат сериозен срив в потребителското доверие до минус 25,9 пункта. Домакинствата масово се отказват от плановете си да закупят жилище, нов автомобил или да направят голям ремонт през следващите 12 месеца. Според доцент Косьо Стойчев, икономист от Софийския университет, основната причина не е непременно липсата на средства, а целенасочено насажданият страх в обществото.

"Нормално е българските граждани в момента да бъдат малко по-предпазливи... хората получават постоянна публична информация, че ни очаква криза, че няма да можем да си плащаме банковите кредити", заяви Косьо Стойчев, цитиран от "Bulgaria ON AIR".

Скритият интерес на държавата от инфлацията

Докато политиците чертаят апокалиптични сценарии, реалната икономика страда от тежък структурен дисбаланс. Влизането в еврозоната доведе до феномен, при който цените в сферата на услугите и общественото хранене на практика се удвоиха – стоки и услуги, стрували 10 лева през 2025 година, сега масово се продават за 10 евро.

Това създава илюзия за двоен икономически ръст без реално повишаване на производителността на труда. Парадоксът е, че държавата няма никакъв стимул да овладее тази спекула, въпреки първоначалните си обещания за строг контрол. Причината е проста – по-високите цени носят двойно по-големи приходи от Данък добавена стойност (ДДС) директно в държавната хазна.

Спукването на имотния балон

Предупрежденията за галопираща инфлация през изминалата година предизвикаха паническо купуване на имоти, което опасно пренагря пазара. В момента обаче ситуацията се нормализира и спекулативният шум изчезва. В големите градове вече ясно се очертава огромен "студен резерв" – новопостроени жилища, които стоят напълно празни, защото няма реално демографско търсене за тях. Очакванията на експертите са пазарът през 2026 година да се диктува единствено от купувачи с реална жилищна нужда.

Регулаторен чадър над монополите

Освен от политическата несигурност, бюджетите на домакинствата са притиснати от безконтролните действия на енергийните и ВиК дружества. Държавните регулатори на практика отсъстват, оставяйки гражданите напълно сами срещу корпоративния диктат при порочния принцип "първо плати, после обжалвай".

Отказът на потребителите да инвестират в дълготрайни активи е най-логичният икономически отговор на среда, в която моралният риск се поема изцяло от обикновения гражданин, докато държавата и монополите капитализират от инфлацията.