Льосови почви отлагат магистралата от Русе за след 2040 година

Новата Национална концепция за регионално и пространствено развитие (2026–2040 г.) на Министерството на регионалното развитие и благоустройството предвижда България да бъде опасана от девет магистрали до средата на века. Въпреки мащабните правителствени планове обаче, ключовият за Северна България аутобан "Янтра", който започва от Русе, е изправен пред сериозни инженерни предизвикателства. Заради сложния терен и спецификата на почвите, реалното завършване на трасето най-вероятно ще бъде отложено за периода след 2040 година.

Девет аутобана на хартия до 2050 година

Проектът на стратегическия документ, който бе публикуван за обществено обсъждане в началото на март 2026 година, очертава дългосрочната транспортна визия на държавата. Към момента България разполага със само три изцяло завършени магистрали – "Тракия", "Марица" и "Европа". Други две са в процес на активно или частично строителство – "Хемус" (с около 40% готовност) и "Струма" (над 80%).

За да отговори на изискванията на трансевропейската транспортна мрежа TEN-T, държавата залага изграждането на още четири нови аутобана – "Рила", "Янтра", "Дунав" и "Черно море". Историческата справка показва, че подобно мащабно планиране е правено за последен път през 60-те години на миналия век. Тогава концепцията е включвала единствено "Тракия", "Хемус" и "Черно море", като 60 години по-късно само първата от тях е напълно готова.

Льосови почви спират "Янтра" към Русе

Магистрала "Янтра" трябва да се превърне в гръбнака на европейски коридор 9, свързващ Средиземно море със скандинавските държави. По план трасето стартира от Русе, преминава през Бяла и Велико Търново, за да пресече Стара планина през Прохода на Републиката (Хаинбоаз) и да достигне до ГКПП Маказа. Общата му дължина се изчислява на около 300 километра.

Въпреки че северната част на трасето вече се строи, експертите са силно скептични за крайните срокове.

"Най-вероятно изграждането ще надхвърли два, да не кажа три програмни периода", заяви Стефан Чайков пред Комитета за наблюдение на програма "Транспортна свързаност", цитиран от dunavmost.com.

Основната причина за драстичното забавяне са многобройните льосови почви по маршрута между Русе и Велико Търново. Този тип терен е изключително нестабилен и изисква сложни, бавни и многократно по-скъпи инженерни решения, които на практика избутват финализирането на проекта дълбоко след 2040 година.

Успоредно с това, през февруари 2026 година Агенция "Пътна инфраструктура" вече обяви обществена поръчка за оценка на въздействието върху пътната безопасност на южното продължение на "Янтра" – 220-километровата отсечка от Велико Търново до границата с Гърция.

Турска концесия за "Черно море" и милиарди за "Рила"

Докато Северна България се бори с терена, държавата ускорява подготовката на останалите трасета. Автомагистрала "Черно море", която трябва да свърже Варна и Бургас, се очертава като първият голям инфраструктурен проект у нас, който може да бъде отдаден на концесия. През октомври 2025 година правителството подписа меморандум с Турция, а големи турски строителни компании вече са заявили инвестиционен интерес.

Според директора на АПИ Йордан Вълчев, проектирането е почти завършено, а същинското строителство се очаква да стартира в края на 2026 или началото на 2027 година, веднага след получаване на положителна екологична оценка. Магистралата е част от мащабната инициатива за Черноморски пръстен от аутобани (Black Sea Ring Highway).

Другият ключов липсващ елемент е магистрала "Рила" – 170-километрово трасе, което ще стартира от ГКПП Гюешево, ще пресече "Струма" край Дупница и ще се влее в "Тракия" край Ихтиман. Проектът ще осигури връзка с коридор номер 8, а по последни оценки изграждането му ще струва над 1,5 милиарда евро.