Феноменът „лично паркомясто" продължава да тормози градските квартали

Квартал „Здравец Изток" в Русе се превръща в епицентър на войната за паркоместа. След като Йоана Иванова сподели в социалната група „Забелязано в Русе", че е открила три от гумите на колата си умишлено нарязани, десетки коментари разкриха мащаба на проблема – случаят далеч не е изолиран.

„Хора, тази сутрин ме посрещна нещо абсолютно недопустимо... Открих, че 3 от гумите на колата ми са нарязани. Да, ТРИ! Това не е случайно – това е умишлено действие", написа потърпевшата.

Реакциите под публикацията обаче показаха, че „Здравец Изток" има сериозен проблем с подобни посегателства.

Серия от инциденти в квартала

„И аз съм от „Здравец Изток" и на мен задните гуми бяха надупчени по същия начин", сподели друг потребител, питайки пред кой блок се е случило.

Жителка на квартала описа цяла поредица от инциденти: „В „Здравец Изток" често се случват подобни идиотщини... На приятелка ѝ надупчил някой малоумник трите гуми предния месец. На сина ми му счупи някой идиот предното стъкло на автомобила. На друг познат – изкъртени огледалата..."

Друга потърпевша разказа за още по-коварен метод: „На мен ми бяха набили на трите гуми по една видия колкото пръста... двете предни и задна дясна. Ненормалници, децата си возим в тия коли, колко малко акъл трябва да имаш да направиш нещо такова..."

Не само „Здравец Изток"

Проблемът обхваща и други части на Русе. Само ден по-рано жена пострадала в центъра на града – този път с една нарязана гума. Жител на квартала около блок „Лебед" сподели, че колата му е била надрана неколкократно.

„В София е всекидневие от години, а все си мислех, че в Русе няма да стигнем до там", коментира русенец. Друг беше по-категоричен: „От обикаляне из цяла България, в Русе работата е най-извън контрол."

Феноменът „моето място"

Коментиращите почти единодушно сочат причината – неформалното „приватизиране" на обществени паркоместа.

„Това ми прилича на ония чичаци, дето от 40 години спират на едно и също място и си мислят, че е тяхна собственост", обобщи един от потребителите.

Друг разви темата: „Най-вероятно сте спрели на някой „на мястото". Изключително глупаво мислене. Крайно време е да се разбере, че няма такова нещо „мое място" без нотариален акт. Празни туби от вода, столове, щайги не ти дават право да пазиш паркомясто."

Интересно наблюдение направи потребител, анализирайки защо са нарязани точно три гуми: „Ако беше само да направи злина, можеше да спре с едната срязана и да си тръгне доволен. Обаче една не му е била достатъчна и срязал три. Може би е лично отношение или цели не просто да направи злина, а все едно да накаже."

Има ли смисъл от жалба?

Сред коментарите се откроява практически съвет от човек с личен опит: „Отидете във Второ районно и пуснете жалба. Те имат на списък контингент от резачи. От опит знам. След пет месеца задържаният ми плати 200 лева."

Това показва, че макар разкриваемостта да е ниска, понякога полицията успява да идентифицира извършителите – особено когато става дума за „рецидивисти", които системно увреждат автомобили в даден район.

Умишленото повреждане на чуждо имущество е престъпление по чл. 216 от Наказателния кодекс. Наказанието може да стигне до 5 години затвор, а при по-леки случаи – до 6 месеца или глоба.

Призив за съседска солидарност

Жителка на квартала предложи колективно решение: „Предлагам да се организирате хора от квартала, да се редувате, да го дебнете... Все ще се издъни."

Друг потребител загатна, че знае кой стои зад посегателствата в определен район и предложи да сподели информация с потърпевшата.

Липсата на камери в междублоковите пространства прави идентифицирането на извършителите почти невъзможно. „Камери няма ли?", пита един от коментиращите. Засега отговорът в повечето случаи е отрицателен.

„Жалко за нас като народ"

Може би най-точно настроението сред русенци обобщи коментар, получил десетки одобрения: „На българите чужди врагове не им трябват. Ние сами сме си врагове един на друг. Жалко за нас като народ."

Междувременно войната за паркоместа в русенските квартали продължава. А потърпевшите остават с щетите, гнева и надеждата, че някой все пак е видял нещо в нощта, когато колата им е била „наказана".