Близо 400 души остават без препитание след закриването на русенското предприятие "БТБ България"

Една от най-големите компании за дамска мода у нас – "БТБ България", спира окончателно производството си в Русе през този месец, оставяйки стотици работници без препитание. Краят на предприятието идва броени месеци след като другата гордост на русенската индустрия – емблематичната фабрика "Арда-Русе", също прекрати своята 93-годишна дейност. Местната криза обаче е само симптом на мащабен национален срив. Точно 4531 дружества в България са фалирали или влезли в несъстоятелност през изминалата година според данните на Националния статистически институт (НСИ). Поне 11 от тях са огромни промишлени и автомобилни заводи, станали жертва на високите цени на тока и скока в разходите за труд.

Краят на евтината работна ръка

Шивашкият сектор е сред най-тежко ударените от новите икономически реалности. Затварянето на "БТБ България" в Русе се случва, след като инвеститорът отчете многомилионни загуби, а западните клиенти масово пренасочват поръчките си към държави с по-евтин труд в Азия. Тенденцията не е от вчера – още през 2023 година най-големият производител на чорапи в България, "Делта текстил - България", изнесе производството си в Турция.

Масово затварят и по-малки фирми из страната като "Дека", "Монтана манифекчър", "Идеалфешън" и "Елегант - СЕ". Процесът на деиндустриализация не подминава и хранителния сектор, след като през миналата година гигантът Unilever също взе решение да премести производството си на сладолед от България в съседна Румъния.

Срив и в автомобилния сектор

Доскоро смятана за двигател на българската икономика, автомобилната индустрия също губи ключови играчи. Германската "Леони" прекрати дейност в Плевен през 2024 година, оставяйки 1300 души на улицата. Последва я японската "СЕ Борднетце", която затвори завода си за кабелни комплекти в Мездра, а през юни тази година се очаква да спре и другата им база в Карнобат.

Тази година стана ясно, че германската "МД електроник" също спира производството си на кабели във Враца до средата на годината. В началото на март към Агенцията по заетостта беше подадено заявление за масови съкращения и от "Теклас България", засягащи производствената им база във Враца. Кризата поглъща и производството на велосипеди, като пловдивското предприятие "Лидер 96" поиска откриване на процедура по несъстоятелност след рязък спад в търсенето.

Мария Минчева: "Ако този ръст на минималната заплата продължи, фалитите ще засегнат и други сектори, защото производителността не може да я догони."

Заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) допълва, че страната ни няма експортна стратегия, а задължението за плащане на въглеродни квоти допълнително срива конкурентоспособността на родния бизнес спрямо останалия свят.

Държавата отчита успехи на фона на 4500 фалита

Докато индустрията се задъхва от разходи, а стотици работници губят препитанието си в Русе, Плевен и Враца, Министерството на икономиката и индустрията продължава да произвежда хвалебствен PR. От институцията официално съобщиха, че работят в тясно партньорство с работодателите за създаване на "предвидима и стабилна бизнес среда".

Според правителствения наратив, подкрепата за бизнеса се осъществявала чрез "119 мерки". Тежкият контраст между думите на администрацията и реалността обаче проличава в собствения им отчет – ведомството гордо обявява, че от началото на 2026 година са издадени едва 3 сертификата за инвестиции, които ще разкрият скромните 65 работни места. Тази цифра изглежда меко казано нелепо на фона на стотиците съкратени шивачки само в рамките на едно русенско предприятие. Вместо да адресира лавината от фалити, икономическото министерство се оправдава с коефициента на оцеляване на предприятията, който за петгодишен период бил 44%.