Иран заплаши да затвори пролива Баб ел-Мандеб в Аденския залив

Конфликтът в Близкия изток е напът да предизвика безпрецедентен глобален икономически колапс, след като Иран даде заявка да парализира напълно световното корабоплаване. Точно месец след избухването на новата война и последвалото затваряне на Ормузкия проток, Техеран активира своя стратегически резерв в лицето на йеменските хути. В събота групировката пое отговорност за първата си атака срещу Израел, изстрелвайки ракета към Тел Авив, с което сигнализира готовност да затвори втори ключов търговски маршрут – пролива Баб ел-Мандеб в Червено море.

Петролен шок и нов фронт

„Засилването на несигурността в други проливи, започвайки с Баб ел-Мандеб, е една от нашите възможности“, заяви открито ирански военен източник пред агенция Tasnim.

Тази заплаха изправя пазарите на нокти. След убийството на върховния лидер аятолах Али Хаменей в края на февруари и последвалата иранска блокада на Ормузкия проток, светът вече изпитва най-тежкия енергиен дефицит от 70-те години на миналия век насам. Около 20% от глобалните доставки на петрол на практика липсват от пазара. Евентуалното затваряне и на Баб ел-Мандеб, наричан в превод "Вратата на сълзите", ще отреже допълнително 15% от световния морски търговски трафик по стойност.

Американският ултиматум

Изправен пред перспективата за тотална двойна блокада, Вашингтон рязко увеличава военното си присъствие. По информация на The Wall Street Journal, Пентагонът обмисля спешното прехвърляне на допълнителни 10 000 сухопътни войници в региона. Те ще подкрепят разположените по-рано тази седмица 2000 парашутисти и 2500 морски пехотинци на борда на десантния кораб USS Tripoli.

Американският президент Доналд Тръмп призова за преговори, но същевременно постави твърд ултиматум до 6 април Техеран да отвори Ормузкия проток, заплашвайки с директно унищожаване на иранската енергийна инфраструктура. Паралелно с това Израел вече ликвидира висшия ирански военноморски командир Алиреза Тангсири, ръководил блокадата на Ормуз.

Тежък удар по Европа и Африка

„Уникалното географско положение на хутите в Йемен означава, че те са идеално разположени да действат в Червено море“, обяснява Юлиан Павлак, специалист по морска сигурност в Германския институт за международни въпроси.

За разлика от Ормузкия проток, чиято парализа удря предимно енергийните доставки за Азия, затварянето на Аденския залив ще накаже най-тежко Европа. Този маршрут е абсолютно критичен за контейнеровозите с азиатски стоки, пътуващи към европейските пазари през Суецкия канал. Въпреки че Саудитска Арабия се опитва да пренасочи част от своя петрол именно през Червено море чрез тръбопровода "Изток-Запад", нова ескалация ще блокира и този резервен вариант.

„Блокадите и в двата канала едновременно биха могли да създадат огромни логистични проблеми“, допълва Павлак.

Според Яспер Вершур от университета Делфт, принудителните обходни маршрути покрай нос Добра надежда карат компаниите да избират само най-печелившите курсове. Това крие огромен хуманитарен риск за развиващите се страни. „Тук е заложена на карта преди всичко продоволствената сигурност на Африканския рог“, категоричен е Кристиан Бюгер от университета в Копенхаген, тъй като доставките на зърно ще отпаднат първи от търговските графици.

Проливът Баб ел-Мандеб е широк едва 30 километра в най-тясната си част, което прави контролирането му логистично постижимо. Хутите разполагат с достатъчно морски мини, за да затворят бързо прохода, въпреки че дългосрочното удържане на подобна блокада под масиран американски обстрел остава под въпрос.э