Сривът в търсенето и американската дипломация охлаждат глобалните пазари

Апокалиптичните прогнози за шокови цени на горивата заради кризата в Близкия изток не се сбъдват. Въпреки изостреното напрежение между САЩ и Иран и страховете за блокиране на ключови търговски маршрути, глобалните пазари се успокояват, а тенденцията сочи към траен спад в търсенето. Към днешна дата сортът Brent се търгува около 104-107 долара за барел, което е далеч под критичните граници, предвещаващи световна рецесия.

Дипломация вместо ескалация

Според икономиста Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията, пазарите реагират по-спокойно на настоящата криза в сравнение с предходни глобални сътресения. В ефира на bTV той коментира, че очакванията за драстичен ценови скок са се оказали преувеличени.

"Много анализатори предричаха, че ако продължи конфликтът повече от 2 седмици, ще стигнем 180-200 долара. Нищо такова не се получава", отбеляза Руслан Стефанов, добавяйки, че самото търсене на суровината върви надолу, което автоматично дърпа и цените.

Основен фактор за охлаждането на пазарите е активната дипломатическа намеса на Вашингтон. След първоначалните остри предупреждения, президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви курс към разрешаване на кризата чрез преговори.

"По-скоро не вярвам да има такава ескалация. Още повече, че това, което виждаме като разговори от страната, от която зависи разрешаването на кризата – Съединените щати, президентът Тръмп отново повтори, че между 4 и 6 седмици ще отнеме тяхната кампания", посочи икономистът.

Призракът на миналите кризи

Анализаторът направи паралел между днешната ситуация и пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, когато пазарите са останали блокирани на високи нива много по-дълго. Той припомни и тежките икономически периоди от 2008 и 2012-2014 година, когато цените на черното злато поддържаха екстремни стойности.

"Спомнете си кризата след 2008 година, когато имаше сериозно увеличение на цените на петрола и на горивата, и на енергоносителите, но нямаше увеличение на доходите. Тогава имаше сериозни социални протести, имаше хора, които се самозапалиха и наистина тогава ножът беше опрял до кокала. Сега нямаме този проблем", категоричен е Руслан Стефанов.

Той допълни, че настоящият близкоизточен конфликт е в доста по-малък мащаб и засяга България много по-косвено, отколкото продължаващата война в Украйна.

Европейските пари като финансов щит

Въпреки че глобалните пазари се стабилизират, Стефанов отправи остра критика към липсата на фокус у родните политици. Според него, държавата разполага с достатъчно инструменти, за да предпази гражданите и бизнеса от всякакви външни шокове, но те не се използват пълноценно.

"Ако българските политически лидери бяха достатъчно съсредоточени върху това да докарат европейските средства, които са определени за България, и поне още толкова от частния сектор в икономиката на страната, ние въобще няма да усетим това увеличение на петрола, както между другото се случи и преди", завърши анализаторът.