Експозицията на Мисирков и Богданов показва цената на бягството през границите на соца

Изложбата "Пътуващият паметник", посветена на хората, загинали при опит да напуснат комунистическа България, ще бъде открита в Историческия музей в Русе на 24 февруари (вторник). Проектът на известния тандем Борис Мисирков и Георги Богданов гостува в крайдунавския град като част от европейската инициатива "B-Shapes", която изследва как границите формират съзнанието на обществата.

Статистика на мълчанието

Един от най-тежките акценти на експозицията е признанието за липсата на точни данни. Близо четири десетилетия след промените, България все още не разполага с официален списък на жертвите по границите. Според различни източници, цитирани от организаторите, броят на убитите "бегълци" варира драстично – от 375 до близо 2000 души.

"Никой не знае точния брой на жертвите. Днес, дори и след влизането на България в Шенгенското пространство, лицата и имената на тези жертви остават анонимни и забравени", посочват авторите на проекта.

Идилинични пейзажи на смъртта

Експозицията включва 14 черно-бели панорамни фотографии, заснети в граничните зони с Турция и Гърция – местата, които за мнозина са се превърнали в последен път. Авторите използват инфрачервен филм, за да придадат на пейзажите усещане за "свръхестественост". Кадрите документират както следи от древни времена, така и остатъци от граничната инфраструктура на Народна република България – изоставени вишки и маркировки.

Видеото към изложбата противопоставя архивни пропагандни материали за "героичните граничари" на разкази от местни жители, които помнят другата страна на монетата – хайките за хора и разстрелите.

Мост в нищото

Централен елемент на изложбата е порцеланов макет на скулптура, която Мисирков и Богданов предлагат да бъде изградена в реалност. Проектът, разработен съвместно с архитект Петър Торньов, представлява бетонна структура, наподобяваща класически родопски мост.

Концепцията предвижда мостът да започва стабилно от едната страна, но арката му да се разпада във въздуха, без никога да достигне отсрещния бряг. Тази "изчезваща траектория" символизира прекъснатите животи и невъзможността за бягство. Авторите предлагат паметникът да бъде издигнат край пътя за граничен пункт Рудозем - Ксанти, но за момента той съществува единствено като музеен експонат под стъклен похлупак.