Спекулата на пазара обезценява ваучерите за храна на работниците

Закупуването на обикновена сутрешна закуска се превръща във все по-сериозно финансово изпитание за българския потребител след влизането на страната в еврозоната от началото на 2026 година. Въпреки официалните уверения на институциите за строг контрол и плавен преход, пазарната реалност показва масово използване на търговски спекулации, при които цените в левове директно се прехвърлят в евро. Тази практика води до скрито стопроцентово поскъпване на масови стоки.В някои столични обекти цената на обикновена баница вече достига 2 евро, а малка бутилка минерална вода се продава за 90 евроцента. Подобна порочна тенденция се наблюдава и при зеленчуците, където търговците умишлено запазват цифровия израз на старата левова цена, но просто сменят валутата на етикета.

Статистиката опровергава оптимизма

Докато в общественото пространство циркулират различни изчисления за покупателната способност, официалните институционални данни чертаят тревожна икономическа картина. Според окончателните данни на Националния статистически институт годишната инфлация за януари 2026 година достига 3,5 процента, като при хранителните продукти поскъпването е с 4 процента на годишна база. Тези цифри категорично опровергават тиражираните по-рано информации за по-ниски нива на инфлация.

"Имаме значително и необосновано повишаване на цените на основни стоки", заяви министърът на икономиката Петър Дилов по време на изслушване в парламента, цитиран от БТА.

На фона на ценовия шок, правителството повиши минималната работна заплата на 620,20 евро от 1 януари 2026 година, което формира ставка от 3,74 евро на час. Въпреки това увеличение, цените на основните храни остават непропорционално високи за стандарта на живот у нас. Анализ на гражданската инициатива "Антиспекула" и Евростат показва, че България поддържа най-скъпите млечни продукти в целия Европейски съюз, макар доходите на населението да остават неколкократно по-ниски от средните за развитите държави-членки.

Инфлацията обезценява ваучерите за храна

Успоредно с ежедневния ценови натиск, икономическите експерти обръщат сериозно внимание на дългосрочните натрупвания и ерозията на покупателната способност.

"Инфлацията при храните за последните пет години е 52 процента", посочи доц. Огнян Боюклиев от БАН, описвайки мащаба на проблема пред потребителите.

На този неблагоприятен фон изпъква липсата на адекватна държавна реакция спрямо ваучерите за храна, които остават фиксирани на нивата си от 2022 година. Според независими финансисти, тази социална придобивка увеличава реалната покупателна способност на хората с ниски доходи с над 25 процента. Въпреки това, поради липсата на актуализация, тяхната реална стойност днес е стопена почти наполовина заради системното поскъпване на основните продукти от малката потребителска кошница.