Всеки съд ще преценява за конкретното дело дали актовете на и.ф. главен прокурор са валидни

Решението на Върховния касационен съд да не признае Борислав Сарафов за легитимен изпълняващ функциите главен прокурор означава, че всички негови актове след 21 юли ще се разглеждат като нищожни. Това обясни днес преподавателят по конституционно право доц. Деяна Марчева в предаването "Лице в лице" на bTV.

"Това означава, че оттук нататък съдът ще разглежда всички актове на главния прокурор като нищожни, тъй като са издадени от некомпетентен орган. ВКС е приел, че след като неговата времева компетентност е изтекла по закон, то към днешна дата не е компетентен да действа като главен прокурор", заяви доц. Марчева.

Как ще се прилага решението

Конституционалистът обясни, че няма механизъм за генерално обявяване на всички актове на главния прокурор за нищожни. Решението ще се прилага индивидуално за всяко отделно дело.

"Нямаме такова генерално действие за обявяване на нищожни на всички актове на главния прокурор. Във всяко отделно производство всяка заинтересована страна може да се позове на нищожност на тези актове и съдът ще преценява за всяко конкретно дело", поясни доц. Марчева.

Какво трябва да направи ВСС

По думите на експерта, следващата стъпка е Висшият съдебен съвет да изпълни законовото си задължение и да проведе процедура за избор на нов главен прокурор.

"У нас законът е в риск, защото в продължение на години парламентът не изпълнява задълженията си да излъчи конституционните органи – инспектората и ВСС. Но в случая топката е по-скоро в прокурорската колегия и във ВСС, които биха могли да изберат друг и.ф. главен прокурор или да проведат процедура за избор на главен прокурор", коментира доц. Деяна Марчева.

Позицията на прокуратурата

Малко по-рано днес прокуратурата заяви, че решението на ВКС не поражда никакви последици за изпълняващия функциите главен прокурор. Основанието е, че има решение на Прокурорската колегия на ВСС, което може да се отмени само от Върховния административен съд, а не от ВКС, съобщи БТА.

Според държавното обвинение решението на ВКС не ощетява Борислав Сарафов, а пострадалите по наказателни дела. Сред засегнатите производства са решенията на и.ф. главен прокурор да премести разследването на гибелта на Сияна в София, както и поемането от Националното следствие на делото за катастрофата с АТВ-то в Слънчев бряг.

Институционален конфликт

Решението на Наказателната колегия на ВКС създава институционален конфликт с Прокурорската колегия на ВСС. Докато ВКС счита, че правомощията на Сарафов са изтекли на 21 юли, прокуратурата продължава да го смята за легитимен изпълняващ функциите главен прокурор.

По-рано днес два състава на ВКС – зам.-председателят и ръководител на Наказателната колегия Лада Паунова и председателят на Второ наказателно отделение Бисер Троянов – отказаха да разгледат искания на Борислав Сарафов за възобновяване на наказателни дела. Върховните съдии се позоваха на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт, според който едно и също лице не може да изпълнява функциите на главен прокурор за срок по-дълъг от шест месеца.