Покрай силните вълнения на политиците с наближаването на изборите, с интерес наблюдавам изстъпленията, отклоненията и откровената наивност или пък агресия на жадуващите да ни спасяват /май от самите нас/. И отново си мисля, че тая работа - политиката, не е за всеки. Както се казва, мнозина са призвани, малко са избрани. Особено в България.

Накратко, съм си направила класификация на политиците в България, като ги разделям на четири групи:

1. Политици от статуквото - опитни играчи в задкулисието, които не си правят илюзии, не се свенят да влизат в безпринципни договорки и знаят, че избори не се печелят с идеи, а с пари и договорки. Те са в постоянна абстиненция за власт и не могат да живеят без нея. Проблемът е, че както беше казал някой, политиците и памперсите трябва да се сменят често - по една и съща причина.

2. Политици - фюрери. Обикновено това са хора, на които разумът лееееко е излязъл извън границите на нормалното мислене, които силно вярват в себе си, собствената си непогрешимост и живеят с убеждението, че са родени да управляват света, или поне конкретното село, в което са се родили. Граници за амбициите им няма и пропускат да забележат, че нямат качества дори сами да се справят с живота, камо ли да оправят другите. Понякога имат програми и гръмки лозунги, с които привличат наивни последователи, опиянени от "твърдата ръка" и вярващи, че съответният политик-фюрер, може да промени света. Тази група политици знаят как се взема властта, презират всеки, който не ги гледа с оплезен език и не им вярва и са склонни да ги избива на агресия, ако някой не иска да ги подкрепя или им посочва аргументи, с които не са съгласни. Винаги готови на безпринципни договорки, за да се докопат до мечтаната власт. Винаги в тези случаи играят ролята на "патерици" на управляващите и изпадат в паника, ако загубят властта.

3. Политици-деца. Често срещани. Принципно свестни и почтени хора, с идеи, които в повечето случаи са утопични и на практика неприложими в действителността. Правят си илюзии какво се случва във властта и как тя се взема. Често нямат си и понятие от механизма на властта, степента на срастване на държавата с престъпността, както и оплитането на трите власти в една триглава ламя. Хора, които са почтени и свестни, но им липсват всякакви качества за политици. Имат последователи, които също са свестни, но също имат илюзии по отношение на управлението и вземането на властта.

4. Политици - изненада. Съчетание между втората и третата група. Почтени, с програма и ценности, но които не си правят никакви илюзии как се взема властта, какви договорки се правят в нея и какъв цирк разиграват всички пред електората. Този тип политици осъзнават, че могат да прокарат идеите си, само ако се включат във властта, като знаят, че средствата са мръсни и позволени. Осъзнават срещу какво статукво са изправени и не си правят илюзиите, че рязко народът ще ги припознае като спасители и ще им даде властта. Готови са да играят играта, докато могат те да определят правилата. Непредвидими и опасни за статуквото.

За да си политик, е важно да не си наивен. И дори да си почтен и морален, много добре да знаеш мръсните игри и договорки на другите и да можеш да ги използваш срещу тях. Защото мръсотията в политиката е като айсберг. Народът дори не осъзнава срещу каква многоглава ламя е изправен. Като пример мога да посоча един кмет, който решава да си направи далавера. Тя се съгласува с общинските съветници срещу определени суми, както и със съответния районен или окръжен прокурор и председателя на съответния съд. Сделката и поправката минават, възмутените граждани, организации и противници на властта пускат жалби, които по веригата се препращат, приключват и влизат в сила, с което санират мръсната сделка. Някой има ли наивен да вярва, че прокуратурата би проверила някой от управляващите, освен ако няма нареждане от най-горните етажи на властта? Някой въобразява ли си, че прокуратура, служби, съд и прочие не знаят какво се случва? Нима сте наивни да мислите, че един сигнал или жалба ще доведат до резултат при положение, че проверяващите и проверяваните си пият заедно уискито в една и съща ложа!?!

Машината на властта е добре смазана, отработена и трудна за контролиране отвън. И единственото, което може да се направи, е да бъде взривена или да й бъде спряна енергията. Ако трябва и с шутове /в преносен или буквален смисъл според предпочитанията/. Изборите имат голямо значение, защото манипулациите и измамите действат само ако гласуват малко хора. Над 50 % гласуващи правят невъзможна подмяната на резултатите, а обществената енергия няма да позволи явна измама. Затова тяхната сила е да ни убедят да не гласуваме, защото:"нищо не зависи от вас", "всички са едни и същи", "всички са маскари", "всички ще ви продадат и предадат", "изборите не решават нищо".

Въобразявате си, че ще пишете до европейските институции и те ще ни спасят. Наивници, нали те държат мафията в България на власт, нима си мислите, че не знаят кой и какъв е Борисов, как прибира комисионни и как прегазва всякакви закони. Просто им е удобен, а ние - българите, нямаме никакво значение за тях, дори им пречим. Нима мислите, че ще се намесят да ни спасяват. О, наивний народе......погледнете снимките на Борисов с Меркел, Лай/н/ен и прочие и осъзнайте реалността!

Всъщност системата е така направена, че да нямате достъп до политици от третата и четвъртата категория, защото съществува в реалността само това, което се показва по медиите. Лиши ги от телевизии, радио, сайтове, вестници, социални мрежи и на практика за избирателите те не съществуват. Другото, което използва статуквото е, да лиши хората и организациите, които са опасни за нея, от пари. Защото политика без пари не се прави, никой да не си прави илюзии. Затова и е натискът да не се дават субсидии на извънпарламентарни партии, защото финансирането им дава достъп до медийни ресурси и по-голяма възможност да стигнат до хората, а това застрашава статуквото.

И знам, че най-голямата слабост на статуквото е неговата сила. Защото когато държиш цялата държава, включително владееш четирите властта /законодателна, изпълнителна, съдебна и медии/, се самозабравяш, а контролът ти става явен. Силата на подобен контрол е да бъде мека сила и незабележим. В момента, в който контролираните забележат контрола, той вече е изтърван. А нашите политици се самозабравиха, паникьосват се и си личи как контролират всичко и упражняват натиск чрез всичко. Личи си как купуват и притискат неудобните. И точно тук е огромната им грешка. Защото всеки натиск има пределна точка, след която започва дива, яростна и отчаяна съпротива, след която светът се променя.

А аз вярвам в промяната и в това, че ако ние си повярваме, ще променим България.

Елена Гунчева