Православната църква отбелязва един от най-големите си празници

Православният свят отбелязва един от дванадесетте най-големи църковни празника – Успение на Пресвета Богородица, през тази събота. Стотици хиляди българи празнуват имен ден, а храмовете из цялата страна събират миряни за тържествените литургии, посветени на земната кончина и възнесението на Божията майка.

Исторически корени на празника

Счита се, че празникът е установен още от времето на Апостолите. Разказите за чудесното възнесение в плът на Божията майка датират от четвърти век, като за него споменават блаженият Августин и Йероним. Историческите сведения сочат, че Йерусалимският патриарх Ювеналий утвърждава достоверността на тези събития пред император Маркиан в периода 420-458 година.

Самият ден за честване на празника е официално утвърден малко по-късно от император Маврикий, управлявал между 592 и 602 година. Блажената кончина на Света Богородица е възпята в църковните канони от свети Козма Майумски и свети Йоан Дамаскин. Според църковния календар празникът продължава девет дни, като неговото отдаяние се извършва на 23 август.

Древни пости и църковни събори

Празникът бележи и края на двуседмичния период на въздържание. От далечни времена Успение Богородично се предшества от пост, който исторически съединява две отделни древни традиции – едни християни са постили преди Преображение Господне, а други – преди самия празник Успение.

Едва през XII век, по времето на патриарх Лука, Константинополският събор уеднаквява практиката. Тогава се взима решението всички християни да спазват общ Успенски пост в периода от първи до петнадесети август.

Традиции и празнична трапеза

С настъпването на празника официално приключва Успенският пост. Според църковния устав на 15 август се разрешава консумацията на риба на празничната трапеза.

Денят е повод за радост в стотици хиляди български домове. Свой личен празник днес отбелязват всички, носещи имената Мария, Мариана, Мариела, Мариета, Марио, Марияна, Преслава, както и техните производни.