Творецът и бивш министър си отиде на 74-годишна възраст

Големият български скулптор, общественик и бивш министър на културата Вежди Рашидов почина рано тази сутрин на 74-годишна възраст, съобщават от семейството му, цитирани от NOVA.

Причината за внезапната кончина на твореца е остър сърдечен удар. Вестта за смъртта му беше споделена и от журналистката Валерия Велева в профила ѝ във фейсбук. Рашидов си отива малко повече от месец преди да отбележи своя 75-годишен юбилей на 14 декември.

Пътят от Димитровград до световните галерии

Вежди Летиф Рашидов е роден на 14 декември 1951 година в Димитровград, а ранното му детство преминава в Хасково и Кърджалийско. Пътят му към голямото изкуство започва от Художествената гимназия в София, която завършва през 1970 година. Осем години по-късно, през 1978 година, се дипломира със специалност „Скулптура“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ — днешната Национална художествена академия, където учи в класа на професор Димитър Даскалов. Между 1981 и 1990 година самият Рашидов остава в академията като преподавател и обучава младите поколения пластици.

Творческото му наследство обхваща десетки мащабни скулптури, малки пластики и акварелни рисунки, отличаващи се с експресивна форма и драматизъм. През десетилетията той реализира десетки самостоятелни изложби и участва в престижни международни биеналета и симпозиуми. Негови произведения са излагани в едни от най-големите културни столици, сред които Париж, Лондон, Берлин, Токио, Москва, Виена и Вашингтон, а днес са част от фондовете на редица национални музеи, галерии и частни колекции по цял свят.

Освен със свободните си авторски цикли, скулпторът оставя трайна следа и като създател на емблематични статуетки за престижни национални отличия. Негово дело са годишната награда „Сирак Скитник“ на Българското национално радио, както и голямата статуетка „Златна роза“ на едноименния фестивал за българско игрално кино във Варна. За приноса си към изкуството през 2002 година е удостоен с висшия държавен орден „Стара планина“, две години по-късно става член-кореспондент на Българската академия на науките, а през 2016 година получава и австрийския орден „Златен кръст на Свети Леополд“.

Два мандата в културата и начело на парламента

Паралелно с работата в ателието, Вежди Рашидов изгражда дългогодишна кариера в политиката. Той влиза в парламентарния живот през 2009 година като водач на листа от квотата на партия ГЕРБ и бива избиран за народен представител в няколко поредни състава на Народното събрание.

Рашидов оглавява Министерството на културата в два редовни кабинета на премиера Бойко Борисов — първоначално в периода от 2009 до 2013 година, а след това отново между 2014 и 2017 година. Ключов момент от втория му министерски мандат е организирането на мащабната българска изложба с тракийски съкровища в парижкия музей „Лувър“ през пролетта на 2015 година, която представя античното културно наследство на страната пред милионна международна публика.

В 44-ото Народно събрание той ръководи ресорната Комисия по културата и медиите. На 21 октомври 2022 година, след тридневна парламентарна блокада и поредица от неуспешни гласувания, като най-възрастен депутат Рашидов приема номинацията и е избран за председател на 48-ото Народно събрание. Той остава на високия държавен пост до разпускането на парламента през февруари 2023 година, след което се оттегля от активната партийна дейност, за да се посвети отново на своята авторска галерия и скулптурата.

Последни битки и подготовка за юбилея

До последните си дни Вежди Рашидов запазва острия си публицистичен език и активна гражданска позиция. В свое интервю за вестник „България Днес“ от февруари тази година творецът споделя, че подготвя мащабна ретроспективна изложба за своята 75-годишнина.

„Тази година ми е юбилейна година. Аз празнувам 75 години и ще изпразнувам тая моя чест, защото оттук нататък може да ми е последната голяма изложба“, казва тогава скулпторът, признавайки, че занаятът му остава самотно занимание въпреки шумния обществен живот. През годините той преминава през тежки здравословни изпитания и лечение от онкологично заболяване, за което неведнъж говори открито: „Аз съм виждал смъртта с очите си, а последния път го преживях. Аз бях на ръба да си отида, върнах се с 30 кила по-малко, с рухнала имунна система“.

Въпреки крехкото си здраве, през есента на тази година той отново се включи в обществения живот като част от инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Илияна Йотова и Красимир Вълчев на току-що приключилите президентски избори. С кончината му българската култура и политика губят една от най-колоритните и директни фигури на прехода.