Серия от трусове вдигна на крак жителите на четири държави

Силно земетресение с магнитуд 5,2 по скалата на Ханкс-Канамори според международните мрежи, съответно 5,6 по Рихтер от определения на местните сеизмолози разтърси граничния район между Югозападен Киргизстан и Североизточен Таджикистан в сряда в 03:34 часа местно време, съобщава в свой сеизмологичен анализ експерт-сеизмологът Румяна Главчева, дописен член на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) и дългогодишен ръководител на секция „Сеизмология" в Геофизичния институт (днес НИГГГ - БАН). Въпреки сериозната сила на подземния удар в земната кора и последвалата серия от вторични трусове, до момента няма данни за пострадали хора или нанесени материални щети, тъй като епицентърът попада във високопланинската верига на Памир.

Четири труса за един ден и спор за дълбочината

Поради специфичното разположение на сеизмичното огнище в самата гранична зона, различните международни и регионални служби локализираха епицентъра на различни места. Европейският средиземноморски сеизмологичен център (EMSC) и Геоложките проучвания на САЩ (USGS) посочиха територията на Таджикистан, докато националните сеизмологични центрове на Киргизстан и Таджикистан отчетоха трусовете ту в едната, ту в другата република.

По данни от Киргизстан на територията на страната са регистрирани общо четири усетени земетресения в рамките на 4 ноември. След най-силния основен удар с магнитуд 5,6 по Рихтер в 03:34 часа, само десет минути по-късно — в 03:44 часа — е последвал втори трус със сила 3,9 на киргизка територия. Третото разлюляване е отчетено в 04:50 часа сутринта отново в граничния регион между двете държави и е било с локален магнитуд 4,7. Последното четвърто земетресение от серията е регистрирано следобед в 16:10 часа с магнитуд 3,3 и дълбочина от 14 километра отново на територията на Киргизстан.

Сеизмолозите от националния център на Киргизстан изчисляват дълбочината на активираното огнище в диапазона между 14 и 20 километра. В същото време международните центрове дават превес на по-плитки стойности около 10 километра, тъй като привличат данни от твърде отдалечени станции — решението на европейския център за основния трус от 5,2 стъпва на информация от над 570 сеизмични станции, а това на американската служба се базира на около стотина станции.

„Така и близките регистрации, и по-обхватните регистрации с комплексно съдържание показват активиране на горните слоеве на земната обвивка", посочва в анализа си Румяна Главчева.

Среднощна паника от Ош до високите етажи в Алмати

Щастливото разминаване без разрушения се дължи изцяло на географията в епицентралния район, където въздействието е било най-силно. Тъй като зоната попада в суровата планинска система на Памир, липсват дори обичайните за подобни ситуации сигнали за скални срутища, лавинни свличания или блокирани високопланински пътища.

В по-отдалечените, но гъсто населени долинни области трусът обаче е предизвикал сериозно среднощно безпокойство. В киргизкия град Ош, разположен на около 137 километра северно от епицентъра, земетресението е усетено с интензивност от четвърта до пета степен. Местните жители описват разлюляването като необичайно продължително — субективен ефект, който според Румяна Главчева най-вероятно се дължи на стреса от внезапното събуждане посред нощ.

Сеизмичните вълни са преминали отчетливо и през границата със съседен Узбекистан в северозападна посока. По официални данни от Републиканския център за сеизмичен прогнозен мониторинг към узбекското Министерство на извънредните ситуации, трусът е разлюлял няколко района на Ферганската долина. В Андижанска и Ферганска област, на разстояние от 130 до 140 километра от огнището, силата е достигнала до четвърта степен, а в по-далечната Наманганска област (на 180–190 километра) хората са усетили слабо раздвижване от трета степен. Единични сигнали за разлюляване по високите етажи на сградите са подадени дори от столиците на Узбекистан и Таджикистан — Ташкент и Душанбе, както и от казахстанските градове Тараз и Алмати.

Сблъсъкът на континенталните плочи мачка земната кора

Повишената сеизмична активност в региона през последните дни не е изолирано явление, а пряк резултат от гигантския и непрекъснат тектонски сблъсък между Индийската и Евразийската плоча. Тази континентална колизия поражда мощни деформационни процеси, които непрекъснато раздвижват вътрешноконтиненталната мрежа от разломи в Централна Азия.

Вследствие на огромния натиск в региона съществуват едновременно зони на свиване и зони на разтягане. Активните разломи разкъсват земната кора и най-вече нейната горна част на дълбочина до 20–25 километра.

„В областта на Памир те представляват структурни прояви на хоризонтално свиване в близко до направлението на меридиана север-юг", обяснява механизма на трусовете сеизмологът Румяна Главчева.