Икономистът настоява за четворно по-висок данък дивидент

Бюджетният дефицит за следващата година може да се свие под първоначално обявените 5,7% и да падне до около 3,5–4%, а реалното увеличение на разходите за заплати в държавната администрация ще достигне между 6 и 7%. Това прогнозира бившият вицепрезидент и главен икономист на КНСБ доц. Любослав Костов в разговор за предстоящия държавен бюджет, съобщават от NOVA.

Според икономиста се очаква правителството да заложи конкретни стъпки за фискална консолидация. Той обясни механизма, по който обявеното намерение за 5% ръст на разходите за персонал всъщност означава по-голямо поскъпване на издръжката в отделните ведомства.

„Ако извадите от общия фонд МВР, отбрана и сигурност, 5% на по-малката сума не са 5, а 6,5–7%. Реалното увеличение вече трябва да се види по второстепенните разпоредители и по министерствата, но то ще бъде около 6–7%“, обясни доц. Любослав Костов.

Отделно от това за педагогическите специалисти е предвидено повишение на възнагражденията със 7,5%. Икономистът обаче постави въпроса за заплащането във висшето образование, за което по думите му към момента липсва достатъчно яснота. Според него всяко увеличение на доходите трябва да отчита натрупаната инфлация от около 8–9%, за да могат работещите да запазят покупателната си способност.

Съкращения на кухи щатове и 20% данък дивидент

Едно от основните очаквания към новия финансов план на държавата е да бъдат заложени реални съкращения в администрацията, посочи доц. Любослав Костов.

„Трябва да се види къде има недостиг на кадри и къде трябва да се махнат кухи бройки, къде се раздават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и има незаети щатни бройки или хора в пенсионна възраст“, коментира икономистът.

По отношение на приходната част той заяви, че данъкът върху дивидентите трябва да бъде увеличен четирикратно — от сегашните 5% на 20%, за да се доближи България до средните европейски нива. Бившият главен икономист на синдиката защити и мярката за еднократно облагане на свръхпечалбите на банки, застрахователи и други икономически сектори.

„Осем държави в Европа го направиха. Ние го приложихме за шест сектора, освен банките, и това ще доведе до 800 милиона евро допълнителни приходи в бюджета като дискреционни мерки, с които всъщност ще намалим дефицита“, посочи доц. Любослав Костов.

Той подкрепи и решението проектобюджетът да бъде представен в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Според него академичната среда е подходящо място за начало на сериозен публичен разговор за финансовата политика, основан на числа и аргументи, като даде за пример подобни представяния на фискални мерки във френския университет „Сорбона“ и в Лондонското училище по икономика.

„Бюджетът е твърде сериозно нещо, за да бъде оставено само на депутатите със своите политически окраски, конюнктурни зависимости и лични интереси да хвърлят в публичното пространство и всъщност да изкривяват целия дебат“, заяви икономистът.

Спорът за втората пенсия и сметките за новородени

По темата за евентуални промени във втория пенсионен стълб доц. Любослав Костов изрази личната си оценка, че доходността на частните пенсионни фондове не компенсира намалението на държавната пенсия от първия стълб, което е заложено във формулата за нейното изчисляване. По думите му управляващите е трябвало да започнат широк разговор за пенсионната система още преди два месеца с участието на всички заинтересовани страни.

Икономистът се обяви критично и срещу предложението държавата да внася по 1000 евро в индивидуална сметка на всяко новородено дете, като парите се инвестират на международните пазари и стават достъпни едва при навършване на 60-годишна възраст. Според него подобна дългосрочна схема веднага поставя въпроса кой реално ще управлява и контролира тези средства през десетилетията.

Причините за раздялата с КНСБ след 12 години

Доц. Любослав Костов обясни и мотивите си да напусне КНСБ след 12 години работа в синдиката. Той подчерта, че решението е лично, взето е след продължително обмисляне и се дължи на натрупана умора и различия по някои принципни позиции, но уточни, че няма намерение да говори негативно за организацията и нейните членове.

„За мен синдикалната кауза не е щатно разписание, нито работа на заплата. Реших да се посветя малко повече на академичната дейност и да продължа да защитавам работниците с всички други инструменти, които мога, извън организацията КНСБ“, каза той.

Икономистът коментира и включването си в инициативния комитет, издигнал Илияна Йотова и Кирил Вълчев. По думите му неговото участие е било единствено в експертно качество и не означава намерение да се занимава активно с политика.