Реликвата пази контрабандно злато на морското дъно четири века

Изследователи от Университета в Кардиф и Националния музей на Уелс разчетоха тайната четирибуквена комбинация на прочутия месингов катинар от потъналия през 1583 година търговски кораб „Ан Франсис“, съобщават от пресцентъра на висшето училище, цитирани от научнопопулярното издание Popular Science. Вместо да рискуват повреда на деликатната реликва от шестнадесети век чрез механични проби и грешки, учените използваха високодетайлна микрокомпютърна томография, за да надникнат във вътрешността на устройството без физическа намеса. Триизмерното сканиране разкри, че точната комбинация за отваряне на старинния механизъм е поредицата от букви „A-N-C-E“.

Рентгенов поглед в миналото

Още при откриването на артефакта в пясъците на Южен Уелс специалистите установяват, че въртящите се пръстени на ключалката са в работно състояние въпреки четирите века, прекарани на морското дъно. Катинарът обаче остава плътно затворен, а опитите за налучкване на паролата крият сериозен риск за древния метал. За да запазят целостта на находката, експертите от музея се обръщат към инженера по биомеханика д-р Дейвид Уилямс от Университета в Кардиф.

„Не всеки ден ти се отдава да разрешиш 400-годишна мистерия“, заяви д-р Дейвид Уилямс в официалното изявление на университета по повод успешното изследване.

Чрез технологията за микрокомпютърна томография неговият екип изгражда прецизен триизмерен модел на скрития вътрешен механизъм, което се превръща в първата подобна задача за лабораторията.

„Създавайки детайлен 3D образ на вътрешния механизъм, успях да видя как прорезите съвпадат с буквите и да идентифицирам точната комбинация“, обясни д-р Дейвид Уилямс.

Разкриването на четирибуквения код „A-N-C-E“ слага край на дългогодишната техническа загадка, но веднага поставя нова историческа въпросителна пред изследователите на елизабетинската епоха.

„Комбинационните ключалки от елизабетинската епоха са известни във Великобритания, но тази е в изключително добро състояние и е свързана с датирано корабокрушение, което я прави уникална находка и кодът – съблазнителна мистерия за разрешаване. Разбира се, сега, когато го решихме, оставаме да се чудим дали кодът е означавал нещо за собственика му“, коментира Алистър Уилис, старши куратор по нумизматика и уелска икономика в Националния музей на Уелс.

Смърт, контрабанда и лов на вещици

Комбинацията на катинара потъва в забрава вечерта на 28 декември 1583 година, когато английският търговски кораб „Ан Франсис“ попада в опустошителна буря на връщане от Испания към пристанището Кингс Лин в Норфолк. Заради силните южни ветрове или навигационна грешка плавателният съд се отклонява от курса си, навлиза в Бристолския канал и се разбива край плажа Маргам в Южен Уелс. В ледените води загива целият екипаж, състоящ се от около 14 моряци.

Историческите архиви на Националния музей на Уелс разкриват, че зад плаването се крие мащабна контрабандна схема. Собственикът на кораба – търговецът Франсис Шакстън от Кингс Лин, официално декларира курс до Хартлипул, но тайно изпраща пшеница за Иберийския полуостров. Испания по това време разчита силно на вносно зърно и плаща за пратките със злато и сребро, добити от новозавладените територии в Централна и Южна Америка. След крушението местните благородници дори влизат в остър съдебен спор пред Звездната камара в Лондон за правото над разпиления по брега товар, включващ платове, индийско орехче, карамфил и кутии с мармалад.

Морската трагедия обаче води до още една предполагаема жертва на сушата. Запазените съдебни документи показват, че след бурята суеверните местни жители хвърлят вината за бедствието върху жена на име Майка Гейбли. В архивите тя е описана с крайни епитети и е официално обвинена, че като вещица е призовала смъртоносното време чрез зли магии. Окончателната съдба на жената не е записана в хрониките, но според историците тя почти сигурно е била осъдена на обесване съгласно приетия по онова време строг закон срещу заклинанията и магьосничеството.

Съкровището от плажа Маргам

Останките на „Ан Франсис“ лежат скрити под пясъка в продължение на повече от четири столетия. Макар единични предмети да се появяват по брега още през седемдесетте години на миналия век, истинското преоткриване на съкровището е дело на търсача на метали Питър Хюз. Между 1996 и 2017 година, съсредоточавайки проучванията си след ключовите находки през 1998 година, той и археолозите претърсват методично плажа Маргам.

В резултат на двадесетгодишния труд реставраторите документират близо 870 златни и сребърни монети, сечени в Испания, Португалия и германските земи, както и навигационни компаси, боцманска свирка, корабни принадлежности и съдове за хранене. Месинговият катинар е намерен в непосредствена близост до испанските сребърни монети и две теглилки за благороден метал. Според кураторите той най-вероятно е заключвал малък сандък със златото от контрабандната сделка или е пазел ценни търговски документи и текстил, които не са оцелели във водата. Уникалната ключалка и монетното съкровище са част от колекцията на Националния музей на Уелс и са изложени пред публика в Националния крайбрежен музей в град Суонзи.