Бавен сигнал от червата управлява вкусовите ни предпочитания

Бавен допаминов сигнал от червата към мозъка кара хората да харесват храни и напитки, които носят приятно усещане на тялото, дори когато първоначалният им вкус е силно горчив. Това показва ново проучване на екип от Калифорнийския университет в Сан Франциско, публикувано в научното списание „Нейчър“ и цитирано от британското издание „Индипендънт“. Откритието обяснява защо милиони хора по света копнеят за сутрешното си кафе въпреки естествената му горчивина — мозъкът просто се научава да разпознава скритата полза и прилива на енергия дълго след първата глътка.

Тайният път между стомаха и мозъка

Досега науката познаваше добре само бързите пътища на допамина — хормона на удоволствието, който реагира мигновено още при допира на храната с езика и насочва непосредственото ни поведение. Бавният механизъм, който действа след преглъщането, обаче оставаше слабо проучен. Американските изследователи вече са успели да картографират точните мозъчни клетки и нервни връзки, които обработват информацията за хранителните вещества въз основа на по-късните сигнали, пристигащи директно от храносмилателната система.

Ключовата роля в този процес принадлежи на специфичен нервен път. Той свързва произвеждащите допамин неврони във вентралната тегментална област на мозъка с предната част на базолатералната амигдала. Именно тази връзка помага на съзнанието да сглоби пълната картина и да свърже специфичния вкус на дадена храна с нейната реална хранителна или енергийна стойност.

"Тук идентифицираме допаминов път, който позволява учене за хранителното съдържание на храната", пишат авторите на проучването в списание „Нейчър“.

Експерименти със скрити калории

За да докажат как работи този вътрешен механизъм без намесата на вкусовите рецептори, учените са провели серия от лабораторни опити с мишки. Те са подавали глюкозна вода или течност, наподобяваща млечен шейк, директно в стомаха на животните, заобикаляйки напълно устата и усещането за вкус.

Резултатите са показали, че самите хранителни вещества в стомаха предизвикват продължително освобождаване на допамин в базолатералната амигдала. Когато изследователите стимулирали изкуствено тези нервни влакна, мишките започвали трайно да предпочитат дори безкалорийни вкусове, след като веднъж са ги опитали. Според научния екип точно тази система кара хората с времето да обикват специфични продукти като кафето.

"След като мозъкът ви се е научил да свързва вкуса на любимата ви напитка с прилива от кофеина, кафето започва да има много по-добър вкус", коментира старшият автор на изследването Закари Найт, цитиран от специализираното издание „СайНюз“.

Авторите на разработката смятат, че разгадаването на тази връзка отваря нови хоризонти пред медицината. Разбирането на механизма дава шанс един ден нездравословните хранителни навици и предпочитания на хората да бъдат коригирани успешно чрез насочени терапии.

"Тези открития установяват неврална основа за това как животните научават за хранителното съдържание на храната си", обобщават изследователите от Калифорнийския университет в Сан Франциско.