Държавата бави с месеци заплатите на артистите

Държавата бави с месеци изплащането на възнагражденията към театрите и артистите в страната, което доведе до призиви за пълно закриване на Министерството на културата. Проблемът със системното задържане на заработените средства поставиха актьорите Асен Блатечки, Калин Врачански и Тончо Токмакчиев в студиото на предаването „Тази сутрин" по bTV.

Според артистите забавянето на парите е различно за всеки от тях, но засяга пряко нормалната работа на сценичните екипи въпреки пълните театрални салони.

Месеци чакане за вече изработени хонорари

Недоволството в гилдията ескалира заради огромното разминаване между реално свършената работа на сцената и момента, в който държавата превежда дължимите суми. Част от артистите получават парите си със закъснение от четири месеца, а други все още нямат преведени средства за летния сезон.

„Тази година за април месец си получихме парите през август – една част от парите. А от юли месец някои от нас си получихме парите вчера. Някои не са получили нищо", заяви Асен Блатечки. Сред потърпевшите, които все още чакат възнаграждението си, е и колегата му Калин Врачански.

Според Блатечки финансовият хаос в сектора не е изолиран случай от последните месеци, а порочна практика, която се повтаря всяка зима в края на календарната година. „Аз съм от повече от 30 години в тази професия и това министерство прави само глупости. Последните години ноември и декември не си получаваме парите също. Получаваме ги януари", каза още актьорът в студиото на сутрешния блок.

Парадоксът се задълбочава от факта, че зрителският интерес към постановките е висок. По думите на Тончо Токмакчиев театрите са пълни с публика, но въпреки това в един момент артистите остават без заплащане за труда си. Това накара Асен Блатечки да се обърне директно към министър-председателя с думите: „Ние си вършим работата, а отсреща тези господа, които сме избрали, не си я вършат. Г-н премиер, накарайте си министрите да си вършат работата".

Орязани лимити и прехвърляне на дългове

Официалното обяснение, което артистите получават за липсата на преводи, е липсата на приет бюджет. Поради тази причина културните институти са принудени да функционират с проценти от миналогодишната финансова рамка, която се оказва крайно недостатъчна за покриване на реалните разходи.

Директорът на Хасковския държавен театър и председател на Управителния съвет на Асоциацията на работодателите в театралната област Стелиян Николов посочи в предаването „Тази сутрин" по bTV, че кризата е резултат от дългогодишни грешки в управлението на сектора. „Проблемите не са от вчера, а са натрупвани през годините. Намаляване на бюджети, прехвърляне на разходи от една бюджетна година към следваща", коментира Стелиян Николов.

Той илюстрира финансовия капан с конкретен пример в евро, който показва как държавата на практика блокира дори наличните средства на културните институти. „Ако един театър разполага с бюджет от 100 евро и в края на годината знае, че може да ги изхарчи, то в края на годината поради липса на лимити, успява да изхарчи 70-80 евро. Останалите остават неразплатени към всички контрагенти и те биват платени с новия бюджет, който обаче е намален от 100 евро на 70 евро", обясни директорът на Хасковския държавен театър.

Според Стелиян Николов единственият изход от тази спирала на задлъжнялост е свикването на кръгла маса с участието на всички засегнати страни, за да се промени изцяло моделът на финансиране на сценичните изкуства и да не се допуска повторно блокиране на плащанията.