Авторска статия на Христина Николова за "Всеки ден".

Преследвайте страстите. Не пенсията си. Защото може и да не я доживеете.

Даже е по-добре да не я доживеете, защото в момента, в който започнете да тежите като камък на шията на държавната хазна, тя ще започне да ви мрази и ще иска да ви умори възможно най-бързо и болезнено. Първо ще ви отреже достъпа до спешна помощ, защото на телефон 112 като чуят, че 65-годишен мъж има стягане в сърцето, линейка ще дойде за него, като дочака Годо.

После ще ви отреже и безплатните лекарства, за да не се чудите кое да избирате - хляба или тях. Накрая, като все пак вземете, че се запътите към вечното си жилище, парите, за които цял живот сте работили за сетните ви дни, ще бъдат разпределени на някой жив ваш набор, който не е пожелал да се осигурява и се влачи вече доста повече годинки от предопределеното му в пенсионните калкулатори съвсем здрав. Един вид, вашите жълтици вместо да се дадат на децата ви, както е било досега, ще отидат при него, защото е надживял собствената си пенсия.

Това, разбира се, ако имате късмета изобщо да доживеете до момента, в който ще видите нагледно в портфейла си онова виртуално чудо, по-скрито от чудовището в Лох Нес и по-митично от Йети в Хималаите - втори стълб на пенсионното осигуряване. По простата причина, че докато дойде времето за това, възрастта, в която трябва да излезете в заслужен отдих, може да е започнала да клони към 75 години и я ви се е разминал ракът дотогава, я не. Защото и сега повечето от вас нямат никаква представа нито в кое дружество са били разпределени от първия ви работодател, нито колко точно сте натрупали за, да речем, последните 10 години, откакто знаете що е заплата и що е данъчна декларация.

Хеле пък да си направите сметката колко ще имате, дорде се доредите за пенсията един ден. Идеята на държавата е да ви вземе тези пари, да ги поразпредели из живите ваши съученици и състуденти. Демек, не си мислете да живеете дълго, защото ще трябва, ако така ви се случи с Божията помощ и воля, пък вие да се молите въпросните да поумрат по-бърже, че да има какво да ядете. Разбира се, сред вас ще се намерят и чистосърдечни социалисти, които ще кажат, че точно така е справедливо и на драго сърце биха предали останалите им няколко двулевки преди смъртта им в сметката на втория пенсионен стълб вместо на децата - на държавата. Но за вас темата е друга, нали?