Променят правилата за инвестиране на парите за втора пенсия

От 1 януари следващата година официално ще заработи нов модел за управление на средствата за втора пенсия, съобщават от bTV. Промяната предвижда въвеждането на три различни подфонда с различна степен на риск и очаквана доходност – динамичен, балансиран и консервативен, които ще разпределят натрупаните суми според възрастта на осигурените лица.

Основата на новата система е инвестиране, което е съобразено с жизнения цикъл на човека. Основната цел е инвестиционният риск постепенно да намалява с наближаването на времето за пенсиониране, за да се гарантира сигурността на средствата.

Разпределение според възрастта

Законовият модел предвижда автоматично разпределение на хората в различните фондове спрямо техните години. Лицата на възраст до 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд. Между 50 и 62 години натрупаните средства ще се управляват в балансиран фонд, а в последните три години преди излизане в пенсия парите ще преминават в консервативен фонд.

„Докато си много млад и имаш достатъчно време пред себе си, имаш по-динамичен инвестиционен портфейл. Той носи повече риск, но и по-висока доходност в дългосрочен план“, обяснява Светлана Несторова от Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Тя допълва, че в средната фаза на живота фокусът трябва да се измести към по-балансиран подход, а непосредствено преди края на трудовия стаж управлението трябва да бъде консервативно, за да се запази вече натрупаното.

Право на личен избор

Въпреки автоматичното разпределение, всеки осигурен гражданин ще запази правото си на личен избор. Хората ще могат сами да определят в какъв фонд да бъдат управлявани парите им, ако имат различно виждане за финансовия риск. Самата Светлана Несторова дава личен пример, като посочва, че въпреки навършените 50 години е подала заявление да остане в динамичен фонд до своята 62-годишнина. Този подход е подходящ за граждани, които следят финансовите пазари и са склонни да поемат по-висок риск.

„За голямата част от българите правилното решение ще бъде да се приеме предвиденото в закона като разпределение“, смята експертът.

Гражданите, които изпитват сериозни притеснения от пазарните колебания, имат право да изберат консервативен фонд за целия период на осигуряването си. Те обаче трябва да са наясно, че основната функция на този подфонд е единствено да запази средствата, без да генерира значителна доходност. Решенията за промяна на фонда или пенсионното дружество могат да се правят всяка година, включително и по електронен път.

Защита от инфлацията и контрол

Ключов елемент в новия модел е защитата на спестяванията от инфлационни процеси, което се постига чрез адекватна доходност. Според специалистите, при инвестиционен хоризонт от минимум пет до десет години, вероятността динамичният фонд да се представи по-слабо от консервативния е минимална.

„Цялата идея на реформата е да борим инфлацията и да сме по-добри от нея“, категорична е Несторова.

Тя призовава хората активно да се интересуват от своите партиди и да проверяват в кое дружество се намират те, както и какъв е размерът им.

„За пенсионната партида трябва да се мисли като за банкова сметка. Тези пари са лични, собствени, наследяеми, връщат се в семейството. Трябва да знаем къде са и трябва да знаем колко са“, отбелязва представителят на пенсионните дружества.

Детайлна информация за инвестиционните портфейли, географското разпределение и секторите на вложенията може да бъде открита на официалните страници на пенсионните фондове, а данните за постигнатата доходност се публикуват редовно от Комисията за финансов надзор.