"Държавата си затвори очите и ушите. Ако бяха приели Иван в болницата, както неколкократно умолявахме, сега той щеше да е жив и здрав и да се радва на внуците си. Нали има Хипократова клета, нали целта на медицината е безрезервната помощ в името на човека? Къде са те в България?"

Това казва пред "България Днес" Димитринка Генова, вдовицата на най-тежкия българин - Иван Генов от Стражица. До ден днешен тя недоумява защо болници и лекари отказаха да хоспитализират мъжа й.

270-килограмовият Иван издъхва в дома си на 19 март 2014 г. от белодробна емболия часове преди да бъде приет за лечение в софийска болница. Болестта е следствие от откъснал се съсирек от язви, които покриват краката му. Въпреки че съпругата многократно праща жалби и молби, за да се предприеме лечение, медиците отсвирват гиганта и казват, че то не било спешно.

"Обрекоха го на бавна и мъчителна смърт, но явно у нас това е предпочитаното лечение", проплаква Димитринка. За нея предстои много тежък месец. След броени дни ще събере семейството си и ще отиде на гробищата да почете паметта на Иван. След това ще отиде и на гроба на майка му, която издъхва непосредствено след него. Трябва да запали свещички и на гробовете на баща си и племенника си, които умират също малко след Иван.

"Много мъка и печал се стовари отгоре ни. Не знам с какво сме го заслужили, но животът си е живот и не можеш да предвидиш превратностите му", допълва разстроената жена. Тя е категорична, че да си различен като мъжа й е равносилно на дълго страдание.

48-годишният мъж имаше тежко възпаление на разширени вени и огромни язви по краката заради свръхтеглото си. Никоя болница обаче не искаше да го приеме, защото нямали легло, което да го издържи. Неписаното правило, което действа у нас, че се върши работа, когато вече е твърде късно, не подмина и нашето семейство. Накрая, когато всичко се влоши до необратимост, се сетиха, че могат да му помогнат, гневи се Димитринка.

Все пак има светлина в тунела. Въпреки смъртта, която дебне над семейството, вдовицата става баба. През деня тя работи в дърводелския цех, а вечер се радва на своите внучета.

"В децата ни е надеждата. Дано те да имат сили и желание да променят нещата у нас към по-добро", заключава Димитринка.