Малък апартамент в гръцката столица вече струва над 800 евро месечно

Жилищната криза в Гърция достига критични размери, като наемите в Атина са се увеличили със зашеметяващите 147% за последните години, показват последните данни на Асоциацията за недвижими имоти в Атика. Средната цена за малки апартаменти до 60 квадратни метра вече достига 13,61 евро на квадратен метър, което означава месечен наем от 816 евро за стандартно жилище.

"Особено през този период, поради студентските жилища, има огромно търсене на малки апартаменти", заяви Лефтерис Потамянос, президент на Асоциацията за недвижими имоти в Атика. Според него финансовите трудности карат хората да търсят по-малки жилища, което парадоксално вдига още повече техните цени.

Рекордни цени в престижните квартали

Проучването разкрива шокиращи разлики между отделните квартали на Атина. В южния квартал "Вулиагмени" цената достига 23,66 евро/кв.м, в "Глифада" – 21,57 евро/кв.м, а в елитния "Колонаки" – 18,53 евро/кв.м. Дори в традиционно по-достъпните райони като "Кипсели" и "Панкрати" намирането на апартамент под 600-700 евро се оказва почти невъзможна мисия.

Конкретни примери от популярната платформа за търсене на жилища показват суровата реалност – в "Кипсели" от 238 налични апартамента с площ 65-90 кв.м само 29 се отдават под 600 евро. В "Панкрати" ситуацията е още по-тежка – едва 7 от 249 жилища са под 650 евро, а мнозинството се наемат за над 800 евро месечно.

Парадоксът с празните имоти

Най-абсурдният аспект на кризата е фактът, че само в Атина около 25% от имотите остават затворени и необитаеми. В цяла Гърция броят на празните жилища надхвърля 790 000, според данните на статистическата служба ELSTAT. Тези имоти биха могли теоретично да облекчат натиска върху пазара, но собствениците им предпочитат да ги държат заключени.

"Държавата не предоставя достатъчно стимули за празните къщи да се появят на пазара", обяснява Потамянос. Правителството обсъжда въвеждането на данък за неактивност, но много от тези имоти се нуждаят от скъпи ремонти, което допълнително усложнява ситуацията.

Неуспешни опити за решение

Миналата година властите приеха закон за тригодишно освобождаване от данъци за собственици, които отдават имотите си под наем за минимум три години. Мярката обаче се оказа неефективна, тъй като изключва голяма част от потенциалните наематели – лекари на заместване, учители и сезонни работници в туризма.

"Увеличението на наемите е достигнало нива, които са трудни за поддържане от наемателите", предупреждава Потамянос. Той смята, че жилищният проблем не може да бъде решен с данъчни мерки и субсидии, а изисква радикални решения и намеса особено при собствениците на множество недвижими имоти.

Влияние върху българите

Кризата засяга и хилядите българи, които живеят, учат или работят в Гърция. Особено тежко е положението на студентите, които трудно намират жилища под 400 евро дори в по-отдалечените квартали. Много семейства с български корени в Гърция са принудени да харчат над 30% от доходите си само за наем, което надхвърля приетия в ЕС устойчив максимум за разходи за жилище.

Експертите предупреждават, че без спешни и координирани мерки за увеличаване на предлагането и ограничаване на спекулативните инвестиции, жилищната криза в южната ни съседка ще продължи да се задълбочава, засягайки все повече хора от всички социални слоеве.