Младите българи остават при родителите си до 28-годишна възраст заради непосилните разходи

Жилищната криза в Европа придобива застрашителни размери, като цените на имотите в България отбелязват огромен скок от 117.5 процента в периода от 2015 до 2024 година. Драстичното поскъпване и високите наеми принуждават младите българи да живеят с родителите си средно до 28.2-годишна възраст, сочат официалните данни на Европейския парламент и Евростат.

Ако жилищните разходи надвишават 40 процента от разполагаемия доход, това е ясен индикатор, че домакинствата са изправени пред сериозни проблеми с оцеляването. Статистиката за Европейския съюз показва, че границата е премината за почти 10 процента от градското население и за над 6 процента от хората в селските райони. В Гърция над една трета от доходите на домакинствата отиват изцяло за покриване на битови и наемни нужди.

Ръст в цените на жилищата / Снимка: Европейски парламент

Финансов натиск над домакинствата

Покупката на първо жилище изглежда все по-немислима за голяма част от работещите, тъй като доходите изостават сериозно от инфлацията на имотния пазар. За по-малко от десетилетие цените на жилищата в Европейския съюз са нараснали средно с 53 процента. България се нарежда сред страните с най-голям ценови шок със своите 117.5 процента увеличение, отстъпвайки само на Унгария, Литва и Португалия.

Наемите също следват възходящата тенденция, като отбелязват среден ръст от близо 28 процента в рамките на Съюза до началото на 2025 година. Според експертите в Брюксел, основна причина за жилищната криза е силно ограниченото предлагане на нови сгради. Европейската инвестиционна банка изчислява, че пазарът се нуждае от 2.25 милиона допълнителни жилища, което е с 50 процента над настоящия обем на строителството.

Световната финансова криза и пандемията от COVID-19 забавиха сериозно изграждането на нови обекти, докато урбанизацията продължи да концентрира населението в големите градове. Допълнителен натиск върху пазара оказва и краткосрочното отдаване под наем чрез онлайн платформи. През последните години са регистрирани рекордните 854 милиона нощувки в подобни имоти, което изважда огромен брой апартаменти от пазара за дългосрочни наематели.

Социалните последици за младите

Недостигът на достъпни жилища удря най-силно младото поколение и семействата с ниски доходи. Данните разкриват сериозно неравенство в Европа. Докато французите и германците напускат родния дом средно на 23-годишна възраст, младите хора в България остават при родителите си до 28.2 години. Най-късно се отделят гърците – на над 30 години.

Това принудително съжителство забавя важни житейски избори като създаването на семейство, преместването по професионални причини и воденето на независим живот. Проблемът се задълбочава от хроничната липса на социални жилища, които представляват едва 8 процента от общия жилищен фонд в Европа.

Европейски мерки срещу кризата

Осъзнавайки мащаба на проблема, Европейската комисия обяви жилищната криза за основен социален приоритет. За целта бе назначен и първият в историята на Съюза европейски комисар по въпросите на жилищата – Дан Йоргенсен.

Институциите в Брюксел подготвиха план за действие, който предвижда инвестирането на 10 милиарда евро за финансиране на нови проекти и обновяване на наличния сграден фонд. Европейският парламент прие нови правила за насочване на кохезионни средства към социални жилища и призова държавите членки да удвоят бюджетите си за справяне с кризата. Законодателните приоритети за 2026 година включват още ограничаване на платформите за краткосрочни наеми и ускоряване на издаването на разрешителни за строеж.