КНСБ отчете 1516 евро необходим месечен доход за тричленно семейство

Близо 58% от наетите в България, или общо 1 545 000 души, получават възнаграждения под необходимата заплата за издръжка на живота. Едно тричленно семейство с двама възрастни и дете до 14 години вече се нуждае от 1516 евро чисто на месец, за да покрива основните си разходи, а за сам работещ човек сумата достига 842 евро, съобщават от БГНЕС. Данните са от редовното изследване на Конфедерацията на независимите синдикати в България за потребителските цени през септември, представено от Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към синдиката.

Колко струва животът у нас

Разходите за нормално съществуване продължават да растат устойчиво и изпреварват доходите на повечето домакинства. Според изчисленията на синдиката необходимите средства за издръжка са се увеличили с 1,7% само за три месеца и с 6,4% за последната година. На практика това означава, че спрямо юни тричленно домакинство трябва да отделя по 26 евро повече всеки месец, а човек, който живее сам — по 14 евро отгоре. На годишна база поскъпването на живота за сам работещ достига 51 евро месечно.

За да се осигурят тези чисти суми след приспадане на данъци и осигуровки, реалните трудови възнаграждения трябва да бъдат още по-високи. Изчисленията на КНСБ показват, че един работещ, който живее сам, трябва да получава нетна месечна заплата от 1080 евро. За тричленно семейство с двама работещи родители необходимият общ нетен доход от труд възлиза на 1954 евро.

"Разходите за издръжка на живот продължават да нарастват. Това е сигнал, че увеличението трябва да бъде съпроводено и с ръст на доходите", заяви Виолета Иванова, цитирана от БГНЕС.

Нископлатен труд и съмнения за сив сектор

Статистиката на Националния осигурителен институт, цитирана в анализа на синдиката, разкрива сериозни дисбаланси на пазара на труда. Точно 57,7% от всички наети в страната не успяват да достигнат дохода, нужен за нормална издръжка. Дори сред хората, които се трудят на пълно работно време, повече от половината — 52,3% — остават под този критичен праг, а всеки десети от тях се разписва срещу минимално възнаграждение.

Общо на минимална работна заплата в страната са назначени 527 666 души, което представлява 19,7% от всички наети по трудови правоотношения. Разбивката на тези данни обаче буди сериозни въпроси за реалната заетост — едва 223 000 от тях се водят на пълен работен ден, докато останалите 304 000 души са декларирани на непълно работно време.

"В българската икономика има значителен брой нископлатени работни места. Същевременно е необходимо по-задълбочено изследване на трудовите практики и засилен контрол, за да се установи доколко декларираната заетост на непълно работно време отговаря на действителността", посочи Виолета Иванова.

Ценови шок при горивата и европейски цени на храните

Основният двигател за поскъпването на живота остават енергийните ресурси и транспортните разходи. През септември общият индекс на цените на производител бележи скок от 20,9% на годишна база, което неминуемо се пренася върху крайните потребители.

Най-осезаем е ударът при транспорта, където годишното поскъпване е 17,7%. В групата на автомобилите, горивата и моторните масла увеличението достига 34% за година. Рекордьор е дизелът със скок от 51%, следван от бензина с 31% и автомобилната газ с 11%. При нехранителните стоки цените са се вдигнали със 7,2% за година, а при храните се отчита ръст от 0,4% за тримесечие и 5,3% на годишна база.

На този фон годишната инфлация в България, измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени през септември, е 5,6% — значително над средното ниво от 3,8% за Европейския съюз и еврозоната. Сравнението с европейските стандарти показва още един остър парадокс: докато брутният вътрешен продукт на човек от населението у нас (по паритет на покупателната способност) достига едва 68% от средноевропейското равнище, цените на хранителните стоки в българските магазини вече са 91% от средните за Европейския съюз.

Заради натрупаното ценово напрежение от КНСБ настояват в проекта за държавен бюджет за 2027 година да бъде заложено увеличение на работните заплати с минимум 10% както в публичния, така и в частния сектор.