Скритата инфлация удря джоба месец след въвеждането на новата валута

Цените на основни храни като брашно, ориз, прясно мляко и олио в България вече надхвърлят нивата в богати икономики като Германия, Испания и Франция. Тревожните данни бяха оповестени днес, 23 януари, от КНСБ, които представиха първия си мониторинг след въвеждането на еврото у нас.

Вместо очакваната конвергенция, българският пазар демонстрира устойчива тенденция на спекулативно поскъпване, което няма икономическа обосновка в международните пазари.

Ефектът на "закръглянето"

Първият месец с новата европейска валута донесе и скрит ценови шок при услугите и дребните стоки. Според експертите на синдиката, търговците използват превалутирането като удобен параван за повишаване на цените.

"Предполагаме, че това увеличение идва от превалутирането, не толкова от обективни фактори, тъй като при цените на кафето на международните пазари има задържане на цената", заяви Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания.

Фактите потвърждават думите ѝ – само за месец кафето е поскъпнало с 6%, минералната вода с 5.6%, а паркингите в моловете са вдигнали таксите с 3%, възползвайки се от смяната на етикетите. Фризьорските услуги също бележат ръст между 2.4% и 3.4%.

Безконтролна спекула при храните

Още по-фрапираща е ситуацията при основните хранителни продукти. Въпреки че България е голям производител на зърно, хлябът и пилешкото месо поскъпват с темпове, които нямат логично обяснение.

"При пилето няма никакво обяснение защо агресивно и интензивно започна да поскъпва – 11 процента ръст за 7 месеца е сериозно поскъпване, без да има фактори, които да го определят", коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Данните разкриват брутални надценки по веригата от производителя до крайния клиент. При стоки като ориз, прясно мляко, картофи и ябълки, търговската надценка надхвърля 50%, а в някои случаи достига до 114%. Това на практика означава, че потребителят плаща двойно спрямо реалната стойност на продукта.

Според Пламен Димитров липсва адекватна реакция от държавата: "Тези цени не могат да бъдат плод на нищо друго, освен на господстващо положение". Той насочи критиките към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която все още не е излязла с резултати и санкции от секторните анализи.

Бедни и скъпи

Най-тежката присъда на доклада е сравнението на покупателната способност. Общата стойност на малката потребителска кошница в България достигна 58.80 евро през януари.

За сравнение:

• В Румъния същата кошница струва 47.99 евро.

• В Хърватия – 52.85 евро.

Разликата в стандарта на живот става пропаст, когато се съпостави с доходите. С една българска минимална заплата въпросната кошница може да се купи само 10 пъти. В Румъния това число е 16, в Хърватия – 19, а в Германия, където кошницата е по-скъпа (75 евро), високата минимална заплата (2409 евро) позволява тя да бъде закупена цели 32 пъти.

Допълнителен парадокс е, че най-бедните райони в България плащат най-високите сметки. Град Видин е рекордьор по скъпотия при свинския бут, олиото и прясното мляко, което затвърждава тезата за липса на конкуренция и наличие на локални монополи.