Мярката засяга търговци с оборот над пет милиона евро

Правителството разширява обхвата на планирания еднократен данък върху свръхпечалбата и включва в него не само големите международни вериги, но и по-малките търговци на храни, пише вестник „Сега". Одобрените в сряда промени в данъчните закони за 2027 година предвиждат под новата данъчна тежест да попаднат всички хранителни магазини с нетни приходи от продажби за 2026 година от поне 5 милиона евро. Пакетът от мерки тепърва ще влезе за обсъждане и гласуване в Народното събрание.

Новият праг от 5 милиона евро засяга пряко почти всички регионални вериги, които разполагат с три до пет супермаркета, както и по-големите единични хранителни обекти в средните по големина български градове. За сравнение, този таван е пет пъти по-нисък от прага в Закона за защита на потребителите. Според неговите разпоредби задължение да докладват ежедневно цените на основните храни пред Комисията за защита на потребителите имат само търговците с оборот над 25 милиона евро.

Условия за новия налог и отстъпки за инвестиции

Кабинетът на Румен Радев планира да обложи еднократно с 33 процента свръхпечалбата, натрупана в периода от 2020 до 2025 година. Освен търговските вериги и по-малките хранителни магазини, мярката обхваща още банките, застрахователните компании, мобилните оператори, обменните бюра и фирмите за бързи кредити.

В окончателния вариант на проектозакона правителството отстъпва частично от първоначалните си по-строги намерения за шестте сектора. Държавата ще позволи 30 процента от начисления данък върху свръхпечалбата да останат във фирмите, ако те реинвестират средствата или ги внесат за формиране на резерви. Извънредният налог не променя общия режим на корпоративното подоходно облагане и стандартната печалба на дружествата продължава да се облага с досегашната ставка от 10 процента.

Тригодишен график за ДДС и контрол при имотите

Промените в Закона за данък върху добавената стойност въвеждат поетапно вдигане на прага за задължителна регистрация на фирмите в рамките на следващите три години. От сегашните 51 130 евро таванът ще се покачи на 60 000 евро през 2027 година, ще достигне 70 000 евро през 2028 година и ще се фиксира на 75 000 евро през 2029 година.

Първоначалната заявка на кабинета на Румен Радев беше прагът да скочи директно на 75 000 евро още от 1 януари 2027 година. Впоследствие управляващите се отказаха от рязката стъпка с аргумента, че Европейската комисия и Международният валутен фонд са изразили резерви. Това отстъпление предизвика остри критики от страна на работодателските организации, които от години настояват за по-висок праг, за да отпадне административната тежест върху малкия и средния бизнес. От правителството посочват, че новият тригодишен график „дава предвидимост за бизнеса и възможност за дългосрочно планиране на дейността". Малките компании запазват правото си да се регистрират по ДДС и доброволно, дори когато оборотите им остават под законовия праг.

От следващата година влиза в сила и ново изискване за имотния сектор. Въвежда се задължителна регистрация по ДДС преди първата продажба на нови сгради или части от тях, на прилежащи терени и на урегулирани поземлени имоти. Целта на финансовото министерство е да пресече сивия сектор при бързи сделки със земя и строителство, които в момента се изповядват непосредствено преди лицата да достигнат оборота за задължителна регистрация по общия ред.

Същевременно законът разписва правилата за задължително електронно фактуриране на всички местни доставки и авансови плащания между фирми, организации и държавни органи. Реалното прилагане на системата ще започне през 2028 година. Оттогава дружествата, които не издават структурирани електронни фактури, ще загубят правото си да ползват данъчен кредит.

Намаляване на бюрокрацията за големите предприятия

Одобреният пакет включва и промени в Закона за счетоводството, които свиват драстично броя на компаниите, задължени да изготвят годишни отчети за устойчивост. Документът, въведен преди две години по силата на европейска директива, изисква фирмите да публикуват данни за влиянието на дейността си върху околната среда, обществото и качеството на корпоративното управление.

До момента такива доклади изготвяха всички предприятия с нетни приходи от продажби над 50 милиона евро и персонал от поне 500 души, което обхващаше около 650 големи компании в България. С новите текстове прагът се вдига деветкратно за оборота и двойно за заетите лица. Задължението ще важи само за дружества, които имат едновременно нетни приходи от 450 милиона евро и средна численост на персонала от 1000 души. След промяната отчети за устойчивост у нас ще подават едва около 40 от най-големите предприятия.