Синдикатите настояват за минимална заплата от 690 евро

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) настоява минималната работна заплата да стане 690 евро от 2027 година, а утре, 16 октомври, излиза на протестно автошествие. Това заяви президентът на синдиката Пламен Димитров в студиото на предаването „Лице в лице" по bTV. Той отхвърли категорично варианта за увеличение на най-ниското възнаграждение с едва 6,4% и даде за пример драстичното поскъпване на основните хранителни продукти в страната.

Спорът за доходите и бюджета

Според синдикалния лидер минималната заплата определя долния праг на доходите и нейният ръст задава посоката за всички останали възнаграждения в държавата. По думите му хората отдавна са изчислили, че сумата за следващата година трябва да бъде точно 690 евро.

„6,4% нагоре е категорично неприемливо. За нас това няма как да бъде решението", коментира Пламен Димитров в ефира на bTV. Той определи като неуместни иронията и сарказма на Румен Радев относно невъзможността минималната заплата да достигне 1000 евро. Според разчетите на синдиката увеличение със 70 евро е напълно по силите на държавния бюджет.

Напрежението сред работещите вече е довело до протестни действия, които ще продължат и през утрешния ден с организираното от КНСБ автошествие. Освен ръста на минималната заплата, синдикатите искат и 10% увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор, за да се компенсира натрупаната инфлация. По изчисления на профсъюза поскъпването при стоките от малката потребителска кошница вече достига 8,6%, като всички основни инфлационни показатели надхвърлят 5%.

Данъците и състоянието на бизнеса

Пламен Димитров посочи, че чрез планираните данъчни мерки правителството ще осигури допълнителни 1,5 милиарда евро в хазната за 2027 година. Той напомни, че основната част от приходите в бюджета се формира от косвени налози като данък върху добавената стойност (ДДС) и акцизи, които реално се плащат от крайните потребители, а не от компаниите.

Президентът на КНСБ отхвърли твърденията, че повишаването на минималното възнаграждение води до фалити на предприятия в България. Той призна, че някои чуждестранни фирми са напуснали страната, тъй като бизнес моделът им е разчитал единствено на евтин труд, но подчерта, че българската икономика отчита добър растеж и привлича инвестиции.

„Преувеличено е да опитваме да представим колко е зле икономиката", обясни Пламен Димитров пред водещите на предаването, като допълни, че се наблюдава и ръст в цените на производителите.

Ценови рекорди при храните

Особено остра критика синдикалният лидер отправи към цеобразуването при основните храни, като определи надценките на доматите и краставиците като непазарни.

„Гледам, розовият домат в София е 8 евро. Каква е тази цена? 16 лева кога е бил доматът миналата година", попита риторично Пламен Димитров. Според него това поскъпване е заразно и търговците масово започват да следват високите ценови нива без реална икономическа обосновка.

Като допълнителни примери за ценови аномалии на родния пазар той посочи прясното мляко, българския ориз и пакетирания боб, които по думите му държат най-високите цени през цялата година.