България очаква излизане от сивия списък на FATF в края на октомври

България се готви за официално изваждане от „сивия списък“ за изпиране на пари на Специалната група за финансови действия (FATF) на 30 октомври, макар над 10 000 подставени лица у нас да продължават да участват в незаконни транзакции. Това съобщават от Bloomberg TV Bulgaria, позовавайки се на председателя на Българската асоциация на експертите по предотвратяване на финансови престъпления Радомир Дуков. Окончателното решение за страната ни, заедно с Монако и Кот д'Ивоар, се очаква след пленарната сесия на международната организация в Париж.

Според експерта премахването на негативния етикет е важна стъпка, но тя не означава автоматично решаване на проблемите. Предстои сериозна работа за постигане на реална ефективност в правосъдието, по-строг контрол в извънбанковия сектор и подготовка на институциите за новите регулаторни изисквания на Европейския съюз, които влизат в сила през 2027 година.

„Не трябва да очакваме, че сега, като ни извадят, някой ще каже: 'Аз извадих България от сивия списък и ние вече нямаме проблем с прането на пари'“, коментира Дуков в предаването „Бизнес старт“.

Бариери пред българския бизнес

Попадането в списъка на юрисдикциите под засилено наблюдение продължава да оставя тежък отпечатък върху икономическата среда у нас. В момента българските граждани, фирми и банкови институции се третират като високорискови на международно ниво. Това създава сериозни административни пречки, забавяния на транзакции и огромни трудности при откриването на сметки в чужбина.

Изваждането от списъка ще послужи като директен сигнал към чуждестранните инвеститори за стабилизиране на рамката.

„Българският бизнес ще бъде много по-лесно допускан до чуждите пазари, по-лесно ще се откриват сметки. Това ще намали натиска върху финансовите институции, които имат кореспондентски отношения. В момента ние сме високорискови, българските граждани са високорискови, българският бизнес е високорисков. И това нещо рефлектира на цялата верига“, категоричен е Дуков.

Премахването на ограниченията ще помогне и за решаване на проблема с практиката чужди банки превантивно да отказват услуги на български субекти единствено заради регулаторен страх.

Дефицит на ефективни присъди

Оценката на FATF стъпва на два основни компонента – техническо съответствие с 40-те препоръки на организацията и реална ефективност на институциите. Влизането на страната ни в списъка през 2023 година е следствие от натрупани пропуски между 2015 и 2021 година, сред които липса на приоритизация в прокуратурата и изключително ниски нива на конфискация.

„Те искат да видят ефективност. Не искат просто политики, процедури, регулации, закони. Това нещо лесно можеш да го вкараш. Но искат после да има резултат“, допълва председателят на асоциацията.

Официалната статистика разкрива огромна пропаст между образуваните дела и наложените наказания. През миналата година от близо 580 отворени дела за изпиране на пари в България има едва 18 осъдени лица.

Пране на пари като услуга

Сериозно предизвикателство у нас остава моделът на изпиране на пари като услуга. Схемата включва наемане на готови дружества и подставени лица с цел превъртане на капитали. По неофициални данни в тези процеси са въвлечени над 10 000 физически и юридически лица в страната.

Въпреки отчетения напредък при прецизирането на данните за действителните собственици, предстоящият нов пакет на Европейския съюз срещу изпирането на пари ще наложи фундаментални промени. Търговският регистър ще трябва да поеме значително по-големи отговорности, включително проверки за международни санкции и гарантиране на достоверността на подаваните данни.

Мълчанието на извънбанковия сектор

Основната част от докладите за съмнителни операции към Държавна агенция „Национална сигурност“ идват от банковия сектор, съставен от малко над 20 институции. В същото време извънбанковият сектор, обхващащ около 100 000 задължени лица като брокери на имоти, нотариуси и счетоводители, подава пренебрежимо малко сигнали.

Причината за това е страхът на малките фирми от последващи проверки спрямо самите тях или от загуба на ключови клиенти. За преодоляването на проблема са необходими повече обучения и съвместни работни срещи, които да осигурят спокойствие в сектора при подаването на информация.

На този фон обемът на конфискуваните средства остава минимален в сравнение със сивата икономика, която се оценява на около 35 процента от брутния вътрешен продукт на България. Данните от финансовото разузнаване показват, че при установени съмнителни операции за 1,8 милиарда евро, засечени чрез касови транзакции над 15 000 евро, през миналата година са реално блокирани едва 17 милиона евро.