Изследването обяснява парадокса на Ферми и космическото мълчание

Ново научно изследване използва компютърни симулации, за да проследи развитието на човечеството през следващите хиляда години. Според данните, публикувани от „Сайънс алърт“ и цитирани от БТА, способността на обществата да се възстановяват след глобални кризи и по-бавното изчерпване на ресурсите са много по-важни за оцеляването, отколкото защитата срещу външни катастрофи.

Космическото мълчание

Изследването на екипа, ръководен от астробиолога и физик Селия Бланко, хвърля нова светлина върху известния парадокс на Ферми, който търси отговор на въпроса защо все още не сме открили извънземни цивилизации. Според учените Вселената може да е пълна с технологични общества, които преминават през цикли на зараждане, възход, крах и дълги периоди на технологичен покой.

Липсата на контакт се обяснява с две основни причини. Първата е краткият технологичен прозорец – цивилизациите могат да изпращат и приемат радиосигнали само когато са на абсолютния връх на своето развитие. Симулациите доказват, че те прекарват огромна част от времето си във възстановяване след катастрофи, когато не разполагат с нужните технологии. Втората причина е нищожният шанс за времево застъпване. Ако различни извънземни общества излъчват сигнали с прекъсвания, вероятността активните им фази да съвпаднат е изключително малка.

Десет сценария за оцеляване

За да стигнат до тези изводи, изследователите създават компютърен модел за бъдещето на Земята, проигравайки десет различни сценария за следващите хиляда години. За всеки отделен модел са направени по 200 симулации с внезапни екологични бедствия, технологични сривове и изчерпване на ресурсите.

Резултатите са категорични – седем от десетте сценария претърпяват пълен срив при всяко едно проиграване. Единствените два модела, които нито веднъж не завършват с крах, са „Златният век“ (стабилно и егалитарно общество с плавен технологичен растеж) и „Извън Рая“ (децентрализирано общество на хармонично съжителство между хора, машини и природа).

Други варианти като „Уроборос“ описват йерархични системи, които непрекъснато се разширяват и рухват, докато сценарият „Живот със земята“ показва култура, която живее скромно, но се оказва твърде крехка и белязана от тежки цивилизационни сривове.

Формулата за устойчивост

Развитието на технологичните цивилизации прилича по-скоро на засилващ се и затихващ пламък, отколкото на еднопосочно пътуване от каменната ера до космоса. Затова учените въвеждат концепцията за „ефективна откриваемост“, която коригира прочутото уравнение на Дрейк. Ако едно общество произвежда уловими технологии едва през 40% от съществуването си, прозорецът за контакт се стеснява драстично.

Отвъд търсенето на извънземен разум, симулациите дават и безценен урок за оцеляването на човечеството. Авторите на проучването предлагат конкретни решения за повишаване на устойчивостта ни. Сред тях са изграждането на децентрализирана инфраструктура и създаването на така наречените „комплекти за възстановяване при апокалипсис“.

Това са високозащитени архиви с жизненоважни знания в сферата на медицината, земеделието и енергетиката, които да ускорят възстановяването след евентуален колапс. Като отличен пример учените посочват Международното семехранилище в Свалбард – подземна база, разположена на 120 метра дълбочина в норвежкия архипелаг Шпицберген, известна още като „Трезорът на Страшния съд“.