Мъжете мълчат за болката си заради стигмата в обществото
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Защо мъжете избират мълчанието пред помощта при депресия
Културната нагласа, че мъжете трябва да бъдат силни и да не показват емоции, ги оставя без думи именно тогава, когато имат най-голяма нужда да говорят. Международни изследвания разкриват тревожни статистики - мъжете извършват между 75 и 80 процента от всички самоубийства в света, но са значително по-малко склонни да търсят професионална помощ за психичните си проблеми.
Проблемът не е специфично български. В Нова Зеландия, която има едни от най-лошите статистики за психично здраве в света, мъжете са най-засегнатата група. Университетът в Кентърбъри отбелязва, че "мъжете често се сблъскват със стереотипи, че трябва да бъдат силни, корави и не могат да показват емоции".
Стигмата убива
Според данни от различни страни, само 35 процента от мъжете в САЩ са търсили помощ от специалист по психично здраве в годината преди самоубийство. В България фондация Emprove организира през 2023 година изложбата "Чуй гласа ми" с участието на популярни български мъже като Йордан Йовчев, Христо Мутафчиев и музиканта Свилен Ноев от "Остава", които разказаха лични истории за борбата с тревожността и депресията.
"Татко така ме възпита – да не се оплаквам. Научих се да търпя всичко – болка, тревожност, безсъние… докато не издържах", разказва 36-годишен мъж от Варна, който преживява паническо разстройство след години на натрупан стрес.
При мъжете симптомите на депресия често не се разпознават, защото се проявяват различно – раздразнителност, злоупотреба с алкохол, физически оплаквания. Но рядко се виждат сълзи.
Българската реалност
В България мъжете живеят в културна среда, в която уязвимостта продължава да се възприема като заплаха. Търсенето на помощ се разглежда като капитулация. Особено в по-малки населени места няма нищо по-важно от това "какво ще кажат хората".
Дори езикът ни е пропит с осъждане: "Разлигавил се е", "Тоя що се депресира, да иде да копа малко". Обществото не само че не разбира мъжката болка – то я подиграва.
Според световна класация България заема 56-то място по брой самоубийства на 100 000 души население. UNICEF България съобщава, че един от всеки пет смъртни случая сред подрастващите се дължи на умишлено самонараняване.
Нова мъжественост
Добрата новина е, че нещо започва да се променя. Все повече млади мъже в България се осмеляват да говорят открито – в интернет форуми, подкасти, социални мрежи и терапевтични сесии.
UNICEF България стартира през 2022 година безплатна онлайн платформа за самоподкрепа и психично здраве за тийнейджъри, наречена "Как си всъщност? Разкажи ми". Целта на инициативата е да помага на младите хора да изградят психическа устойчивост и да преодолеят негативните емоции.
Новата представа за мъжествеността бавно си проправя път: мъже, които се грижат за себе си, говорят за тревогите си, плачат и после продължават напред – не по-слаби, а по-съзнателни.
Силата да си уязвим
Да бъдеш мъж не означава да носиш света сам на плещите си. Означава да имаш смелостта да кажеш: "Не съм добре". Да признаеш страха си, болката си, нуждата си от помощ – това не е слабост. Това е смелост от най-чист вид.
Дойде време да пренапишем мълчаливия сценарий, който поколения мъже са следвали. Защото колкото повече говорим, толкова повече ще чуем. И може би някой син ще порасне, знаейки, че не е нужно да стиска зъби, за да бъде достоен. Нужно е просто да бъде човек.




















