Сол и трансмазнини атакуват директно артериалните стени

Ежедневната консумация на масло, преработени колбаси и фабрични сладкиши уврежда кръвоносните съдове и ускорява развитието на атеросклероза без видими симптоми. За тези скрити рискове в менюто и начините за навременно откриване на проблема чрез кръвни изследвания обяснява кардиологът Екатерина Леонидовна.

Високият холестерол не предизвиква болка и не пречи на обичайните ежедневни дейности. Докато артериите постепенно се стесняват от натрупаните плаки, редовният прием на определени храни ускорява този процес с всеки изминал ден.

Как мазнините и солта атакуват артериите

Пълномаслените млечни продукти и кравето масло съдържат високи нива на наситени мазнини. При прекомерен прием те намаляват броя на специфичните рецептори в черния дроб, чиято задача е да улавят и изчистват „лошия“ холестерол (LDL) от кръвта. Когато тази естествена система за филтриране се затрудни, излишният холестерол остава да циркулира свободно в кръвния поток и започва да се отлага по стените на артериите.

Специалистите посочват, че не е необходимо пълното изключване на сиренето или маслото от трапезата, а разумна промяна в пропорциите. По-ефективният подход включва използването на растителни мазнини като зехтин или слънчогледово олио за готвене и салати, както и избор на млечни продукти със средна масленост.

Преработените меса като наденички, кренвирши за хот-дог и бекон нанасят двоен удар върху сърдечно-съдовата система. От една страна, те съдържат големи количества скрити наситени мазнини, които директно повишават стойностите на LDL холестерола. От друга страна, тези продукти са богати на сол, която задържа вода в организма и води до покачване на кръвното налягане. Високото налягане механично уврежда вътрешната обвивка на кръвоносните съдове, което улеснява проникването и натрупването на холестеролни плаки в артериалните стени.

За да се намали приемът на сол и тежки мазнини, лекарите съветват колбасите да преминат от ежедневното меню в графата на редките изключения. При приготвянето на сандвичи и закуски те успешно се заменят с печено птиче месо, крехко свинско филе или риба.

Тройната заплаха в купешките десерти

Фабрично произведените торти, бисквити и пакетирани печива съчетават три рискови съставки наведнъж - наситени мазнини, рафинирана захар и индустриални трансмазнини. Сред тях най-агресивно действат трансмазнините, тъй като те едновременно повишават „лошия“ холестерол и понижават нивата на защитния „добър“ холестерол (HDL). В същото време излишната захар стимулира производството на триглицериди - друг вид мазнини в кръвта, които допълнително ускоряват развитието на атеросклероза.

Препоръката на експертите е да се ограничат готовите сладкиши от магазина. При пазаруване е важно да се следи етикетът и да се избягват изделия с маргарин, кулинарни мазнини и хидрогенирани масла за сметка на по-прости домашно приготвени десерти.

Въпреки рисковете, единичните отклонения от режима не са повод за паника, тъй като натрупването е бавен процес.

"Не бива да се страхувате от всеки сандвич с масло. Холестеролът не се покачва до критични нива само след една закуска. Много по-важно е какво яде човек в продължение на седмици, месеци и години", казва кардиологът Екатерина Леонидовна.

Тя допълва, че храненето не е единственият фактор. Наследствеността, възрастта, придружаващите заболявания и приемът на определени медикаменти също оказват пряко влияние върху липидния баланс.

Кога се прави тест и кои стойности са опасни

Тъй като състоянието протича напълно безсимптомно, външният вид и доброто самочувствие не са гаранция за здрави кръвоносни съдове.

"Високият холестерол не може да се определи от това как се чувствате или как изглеждате. Човек може да се чувства добре, дори ако нивата му на LDL са значително над целевото ниво", посочва специалистът.

Единственият сигурен метод за проверка е лабораторният кръвен тест за пълен липиден профил (липидограма). Изследването дава цялостна картина чрез четири основни показателя. Общият холестерол измерва сумата от всички мазнини в кръвта. Фракцията LDL, позната като „лош“ холестерол, е прекият причинител на плаките по артериите. Защитната фракция HDL или „добрият“ холестерол действа в обратна посока - извлича излишните мазнини от съдовете и ги транспортира до черния дроб за преработка. Четвъртият компонент са триглицеридите, които служат за енергиен резерв на тялото, но при високи стойности също увреждат съдовата стена.

В медицината не съществува едно универсално число, което да се смята за нормално при всеки пациент. Целевите стойности на LDL винаги се определят индивидуално от лекар според общия сърдечно-съдов риск на конкретния човек.

"Например, ако човек няма други здравословни проблеми, изискванията за нивото на LDL ще бъдат по-облекчени. Ако обаче човек вече е бил диагностициран с атеросклероза, хипертония, диабет или е имал ранни инфаркти при близки роднини, целта става много по-строга и той ще трябва да понижи „лошия“ си холестерол още повече", обяснява кардиологът.

Дългосрочният контрол над холестерола се постига чрез устойчиви промени в ежедневните навици, редовна профилактична липидограма и консултация със специалист за индивидуална оценка на риска.