Брюксел предупреждава за сериозно разминаване между възнаграждения и реална продукция

Възнагражденията в България са нараснали средно с 44,8% в реално изражение от 2019 година насам и изпреварват значително всички останали държави в Европейския съюз, показва годишният доклад за заетостта и социалното развитие на Европейската комисия. Въпреки че страната ни остава на последно място в общността по средна заплата и брутен вътрешен продукт на глава от населението, темпът на покачване на доходите у нас вече надхвърля фундаменталните показатели на икономиката и създава риск от нейното прегряване.

Рекорден скок на фона на европейския застой

Докато българските работници отчитат най-високия реален ръст на доходите в съюза за последните седем години, в редица водещи европейски икономики като Франция, Италия, Гърция и Финландия покупателната способност на заплатите дори е намаляла през същия период. Според изчисленията на Брюксел през изминалата 2025 година възнагражденията у нас са се повишили с 3,4 процентни пункта над нивото, което предполагат основните икономически двигатели като инфлация, безработица и производителност на труда. Това е най-голямото разминаване в целия Европейски съюз, като след България се нареждат Унгария с отклонение от 3,2 процентни пункта и Словения с 1,8 процентни пункта.

Тенденцията се запазва и през настоящата 2026 година. Европейската комисия посочва България, Литва и Словения като единствените три държави членки, в които покачването на доходите отново ще надмине макроикономическите прогнози. Макар процесът да е част от естественото догонване на европейските стандарти, икономистите предупреждават, че по-високите разходи за труд без съответното увеличаване на произведените стоки и услуги оскъпяват продукцията и подкопават ценовата конкурентоспособност на българските предприятия.

"В България е наличен сериозен макроикономически парадокс", коментира икономистът д-р Юлиан Войнов, цитиран от „Капитал“. "Докато в мнозинството от държавите членки заплатите изостават от макроикономическата рамка, в България те сериозно я надвишават", допълва експертът. По думите му това означава, че увеличението на доходите не почива на реално разширяване на производството, а бизнесът и държавата плащат за труд повече, отколкото позволява икономическата основа.

Държавният бюджет като генератор на прегряване

Според д-р Юлиан Войнов изпреварващият ръст на доходите не се дължи само на пазарното сближаване с Европа, а е силно повлиян от пряката намеса на властта в годините на политическа нестабилност след пандемията. "За разлика от нормалното икономическо догонване, при което доходите растат паралелно с повишаването на ефективността на бизнеса, у нас голяма част от тази разлика от 3,4 процентни пункта е изкуствено напомпана от държавата, особено в предизборни периоди", посочва икономистът.

От 2022 година насам възнагражденията в държавната администрация, образованието и сектора за сигурност бяха вдигани многократно с между 10% и 20%. През 2025 година заплатите в силовите ведомства бяха обвързани със средната работна заплата за страната, което предизвика допълнителен рязък скок на бюджетните разходи. Успоредно с това автоматичната формула за определяне на минималната работна заплата принуди и частния сектор да актуализира разходите си за персонал.

"Държавата действаше не като регулатор, а като основен генератор на прегряването", категоричен е д-р Юлиан Войнов. Той обяснява, че щедрите увеличения в бюджетните структури изкривяват пазара на труда, раздуват дефицита и подклаждат инфлацията. Едва с новия механизъм за минималната работна заплата и заложения ръст от 5% в бюджетната сфера властта прави опит да ограничи процесите, които сама е подхранвала доскоро.

Производителността расте, но разходите за труд я изпреварват

Данните на Европейската комисия все пак отчитат положителна тенденция при ефективността на икономиката ни. От 2019 до 2026 година реалната производителност на труда в България се е повишавала средно с 2,2% годишно – най-бързият темп в целия Европейски съюз, следван от този в Румъния с 2%. Това подобрение обаче успява да компенсира само отчасти скока на заплатите, които за същия седемгодишен период са нараствали реално с над 5% на година.

В резултат на това разходите за труд за единица продукция у нас се покачват със средногодишен темп от 8,7%, което отрежда на България второ място в съюза след Унгария. Тъй като този показател включва в себе си и високата инфлация от последните години, той не може да се съпоставя директно с реалната производителност, но ясно илюстрира финансовия натиск върху компаниите.

В същото време Брюксел констатира сериозно изоставане в политиките за връщане на трайно безработните на пазара на труда – мярка, която би облекчила недостига на кадри и би успокоила натиска върху заплатите. Въпреки високите нива на дългосрочна безработица, страната ни инвестира твърде малко в обучение на нови попълнения за бизнеса.

"България отделя едва 0,21% от БВП за активиране на безработни, което е над два пъти по-малко от средното за ОИСР (0,45%)", обръща внимание д-р Юлиан Войнов. "Нещо повече - над половината от тези средства отиват за директно субсидиране на временни работни места (често нискоквалифициран труд в общините), вместо за реална преквалификация", отбелязва икономистът. Според него решението е в програмите за учене през целия живот, гъвкавите форми на заетост и по-активната работа на Агенцията по заетостта, докато данъчните облекчения за работодатели крият риск от злоупотреби и ограничен реален ефект.

Рисковете от изкуствения интелект за българските работници

Технологичната модернизация и навлизането на изкуствения интелект често се разглеждат като естествен начин за бързо вдигане на производителността. Според проучванията, цитирани от Европейската комисия, внедряването на изкуствен интелект повишава ефективността на труда с около 4% "без нежелани ефекти върху заетостта във фирмите в краткосрочен план", а технологично напредналите компании предлагат и по-добро заплащане.

За България обаче този сценарий не е гарантиран заради по-слабия иновационен капацитет спрямо държави като Дания и Швеция. В страни с по-ниска дигитална култура и неработещи системи за обучение предприятията са много по-склонни да използват новите технологии за съкращаване на персонал и свиване на разходите, вместо за развитие на екипите си.

"Българският бизнес страда от хроничен недостиг на капитал за иновации и ниски дигитални умения на мениджмънта. Ако просто се купи AI софтуер, без да се променят бизнес процесите и без да се обучат хората, производителността няма да скочи магически", предупреждава д-р Юлиан Войнов. "Същевременно е напълно възможно AI да свали възнагражденията у нас", допълва той.

За да се избегне удар върху доходите през следващите години, страната ни трябва да прекрати модела на привличане на инвеститори чрез евтин труд и да се насочи към производства с висока добавена стойност. "Устойчив ръст ще има само ако AI се използва за създаване на нови, по-сложни продукти, подкрепени от масово дигитално обучение на нацията", заключава икономистът, като призовава държавата да насочи подкрепата си към преквалификация на застрашените професии и към компании, които внедряват технологиите като помощник на служителите, а не като средство за тяхното освобождаване.