Близо 40 процента от жилищата в България пустеят празни

Спукването на имотния балон в България ще започне от морския пазар, където над половината от жилищния фонд вече стои необитаем, а въвеждането на еврото и инфлацията са стопили покупателната способност на средната класа. Тази прогноза очерта основателят и изпълнителен директор на Tavex България Макс Баклаян в студиото на подкаста на журналиста Мартин Карбовски. Финансовият анализатор предупреди, че първият ясен сигнал за обръщане на пазара е спадът в броя на реалните сделки, след което неизбежно следва и понижение на самите цени.

Рекорден дял празни жилища и рискът в Бургас

Официалната статистика на Националния статистически институт (НСИ), цитирана по време на разговора, разкрива сериозен дисбаланс между реалното потребление и строителството в страната. Общо 39% от всички жилища в България към момента са празни. Най-критична е ситуацията в област Бургас, където необитаемите имоти достигат 54%, или общо 185 000 празни жилища.

"Доминото ще тръгне от Бургас", прогнозира Макс Баклаян в ефира на предаването, анализирайки огромния брой празни ваканционни и инвестиционни апартаменти по Южното Черноморие, които при охлаждане на пазара първи биват разпродавани от собствениците си.

Картината в останалите големи градове на страната също показва висок дял на необитаемия сграден фонд. Във Варна празните жилища са 38% от общия брой. В Пловдив делът им достига 31%, което се равнява на 111 000 необитаеми имота. В столицата София, въпреки постоянния приток на население, точно 30% от жилищата стоят празни – или 229 000 от общо 755 000 жилищни единици.

Имотът като касичка и демографската криза

Според изпълнителния директор на Tavex България основният двигател на този феномен е липсата на алтернативна финансова култура и традиционното недоверие към други инвестиционни инструменти. По думите му българинът масово възприема недвижимия имот като единствената сигурна касичка и заместител на банковата сметка. Резултатът от тази нагласа е, че 75% от бюджета и богатството на домакинствата у нас са затворени в тухли и бетон.

Анализаторът определи случващото се на пазара като своеобразна инвестиционна психоза, която влиза в пряк сблъсък с тежката демографска реалност в страната. При намаляващо население и все по-малко млади семейства трупането на празни апартаменти с цел съхранение на стойност губи своята икономическа логика. Баклаян припомни, че басейнът с капитал в световен мащаб е общ и глобалното пренасочване на средства неизбежно ще засегне и българския пазар. Като показателен пример за изкривяването на цените у нас той посочи факта, че в редица аспекти животът и цените в мегаполис като Токио вече се оказват по-ниски от тези в София.

Ударът върху средната класа след еврото

Съществена част от разговора в студиото беше посветена на поскъпването на живота след влизането на България в еврозоната и задълбочаващото се социално неравенство. Според Макс Баклаян инфлацията не действа по един и същ начин за различните социални групи – докато тя обезценява спестяванията и доходите от труд на работещите хора, в същото време надува стойността на активите, притежавани от най-заможните.

По думите на икономиста процесът води до постепенното заличаване на средната класа, при което богатите стават още по-богати, а масовият потребител обеднява. Като лична илюстрация за несъответствието между цените и качеството на услугите у нас Баклаян отбеляза, че самият той вече е спрял да посещава ресторанти. В условията на пазарна несигурност той коментира и ролята на златото и наличните пари в брой като инструменти за защита на личните финанси преди очакваната корекция при недвижимите имоти.