Лошият холестерол – тихият убиец
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

Няколко ключови фактора превръщат лошия холестерол в смъртоносна заплаха
Лошият холестерол е невидим нарушител на здравето, чието наличие може да остане незабелязано до появата на сериозни сърдечносъдови усложнения. Според специалисти, ключът към превенцията е редовното проследяване на нивата поне веднъж годишно.
"Лошият холестерол е тихият убиец, защото наличието му е незабележимо, ако не се изследваме. Той не действа сам, а в комбинация с други рискови фактори. Проявата му може да бъде инфаркт, инсулт или внезапна смърт," сподели д-р Стоян Стефанов, кардиолог в УМБАЛ "Света Екатерина" в интервю за вестник "Телеграф", публикувано на 5 март 2025 година.
Специалистът обяснява, че холестеролът има важна функция за транспортиране на мазнините в човешкото тяло и се разделя на шест основни групи. Най-познати за широката общественост са добрият (HDL) и лошият (LDL) холестерол, като всеки от тях има различна роля в организма.
"Най-добре познатите са добрият и лошият холестерол. Добрият холестерол е HDL, а лошият – LDL," посочва д-р Стефанов и пояснява, че LDL транспортира мазнините от черния дроб към всички останали структури в тялото, докато HDL изпълнява обратната функция - събира излишните мазнини от кръвоносните съдове и ги връща в черния дроб за преработка и извеждане от организма.
Баланс между доброто и лошото
Когато имаме високи нива на добрия холестерол, разполагаме с ефективна система за преработка и очистване на организма от излишъка. Обратно, високите стойности на LDL означават засилен транспорт на мазнини през кръвоносните съдове. Статистиката показва пряка връзка между повишената циркулация на лоши мазнини и увеличения риск от сърдечносъдови инциденти като инфаркт, инсулт и периферни тромбози.
"Той обаче е само един от компонентите, водещи до атеросклероза. Има много примери от живота с хора, които имат висок лош холестерол, но никога не са имали инфаркт или инсулт и на практика сърдечносъдово са здрави. Нивото на холестерола не е единственият фактор, но е един от най-важните, които с натрупване и в комбинация с други водят до атеросклероза и сърдечносъдови инциденти," подчертава кардиологът.
Въпреки рисковете, лошият холестерол играе жизненоважна роля за функциите на човешкия организъм и не можем да съществуваме без него. Произвежда се основно в черния дроб, а нивата му до голяма степен зависят от наличието на фамилна обремененост.
Значение за организма
Холестеролът е фундаментален компонент в структурата на повечето клетки в тялото и клетъчните мембрани. Той участва в продукцията на хормони, синтеза на жлъчка и поддържа баланса на много телесни функции. Когато този баланс се наруши, започват каскадни процеси, водещи до сериозни здравословни проблеми.
"До тях се стига, от една страна, когато имаме нарушен баланс в концентрациите на лошия холестерол и това най-вече в комбинация с други рискови фактори. Сам по себе си LDL невинаги е гаранция за проблем, но когато има терен за това и сърдечносъдови предпоставки, тогава комбинацията е сериозна и се стига до инцидент," обяснява специалистът.
Рискови фактори
Според д-р Стефанов, най-често срещаните допълнителни рискови фактори при пациенти с холестеролни проблеми включват напреднала възраст, вредни навици като тютюнопушене и консумация на алкохол, заседнал начин на живот с ниска двигателна активност, наднормено тегло и нездравословно хранене.
"Не трябва да забравяме и фамилната обремененост, гените, които носим, може да носят риск за такъв тип инциденти. Към тях, като прибавим и високия лош холестерол, това е една рецепта за сърдечносъдови инциденти, които чакат да се случат във времето," коментира кардиологът.
Специалистът отбелязва, че при бременните жени нивата на холестерол обичайно са завишени, но това не би трябвало да бъде причина за притеснение. Препоръчва се да се направи контролно изследване шест месеца след раждането.
Индивидуален подход в лечението
Лечението на високия холестерол е строго индивидуално, тъй като пациентите се разделят в четири категории според риска - нисък, среден, висок и много висок. Първата стъпка включва определяне на рисковите фактори, изчисляване на сърдечносъдовия риск и сравняване на актуалните стойности с прицелните.
При малки отклонения от 10-15%, специалистът препоръчва опит за корекция чрез промяна в начина на живот. В повечето случаи обаче, нивата са значително по-високи от препоръчителните и се налага медикаментозна терапия.
"Търсим поне 50% намаляване на началния холестерол като стойност," пояснява д-р Стефанов. Когато промяната в начина на живот не е достатъчна, се преминава към лечение с медикаменти от групата на статините.























