Разговорите за сигурност започват след десети ноември

Руският президент Владимир Путин се съгласи по принцип да възобнови тристранните преговори със Съединените щати и Украйна за прекратяване на войната през втората половина на ноември, съобщават от Кремъл, цитирани от АФП и Асошиейтед прес. Решението идва след тричасова среща в сряда в Константиновския дворец в Санкт Петербург между руския държавен глава и специалния американски пратеник Стив Уиткоф. Основната цел на предстоящите разговори след 10 ноември ще бъде изграждането на нова система за сигурност след края на военния конфликт, докато Вашингтон засилва натиска върху Киев за постигане на споразумение.

Дипломатически совалки и среща с Китай

В разговорите в Санкт Петербург са участвали външнополитическият съветник на Кремъл Юрий Ушаков и руският президентски пратеник Кирил Дмитриев, а зетят на американския президент Джаред Къшнър е трябвало да се включи чрез видеовръзка. В началото на дискусията Владимир Путин е благодарил на Доналд Тръмп и на Стив Уиткоф за усилията им за прекратяване на военните действия.

"Нашият президент информира Стив Уиткоф, че по принцип сме готови да възобновим посочените преговори", заяви съветникът на Кремъл Юрий Ушаков пред журналисти след срещата. По думите му дискусиите в средата на ноември ще се фокусират върху "изграждането на система за сигурност за Русия и Украйна след края на конфликта".

Паралелно с това Москва обяви подготовката на безпрецедентна тристранна среща на върха между президентите на Русия, САЩ и Китай - Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин. "Подготвя се евентуална първа по рода си среща на лидерите на Китай, Русия и САЩ", посочи Юрий Ушаков. Плановете на Кремъл предвиждат тя да бъде включена в програмата на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в китайския град Шънджън през ноември. Още в сряда в Санкт Петербург руският лидер е имал планирана среща и с китайския премиер Ли Цян, след като миналия месец двете държави наложиха вето в ООН на американско предложение за продължаване на мониторинга върху санкциите срещу Иран.

По време на разговорите със Стив Уиткоф руският президент е изразил готовност за възстановяване на икономическите връзки със САЩ и за посредничество в конфликта с Иран чрез специалните отношения на Москва с Техеран. Като жест на добра воля след молба от Доналд Тръмп, в сряда руските власти освободиха пенсионирания американски учител Стивън Хъбард, задържан по обвинение за участие във войната като наемник на страната на Украйна. От своя страна американският пратеник благодари на Владимир Путин за премахването на руската забрана за износ на дизел - ход, който предизвика недоволство сред част от американските законодатели, но според Стив Уиткоф ще намали цените на горивата за фермерите и шофьорите на камиони в САЩ.

Преговорите в Осло и натискът от Вашингтон

Визитата на американския пратеник в Русия се състоя само ден след срещата му в норвежката столица Осло с украинския президент Володимир Зеленски и европейски лидери. Преди кацането си в Санкт Петербург Стив Уиткоф определи разговорите в Норвегия като "продуктивни" и отбеляза, че в мирните усилия "има известна степен на тласък". В Кремъл обаче приеха европейските и украинските идеи със скептицизъм. "Стив Уиткоф информира Владимир Путин за съдържанието на разговорите, проведени в Осло", обясни Юрий Ушаков, но допълни, че въпреки някои нови аспекти в позициите на Киев и европейците, "в тях на практика нямаше нищо съществено". Ден по-рано руският външен министър Сергей Лавров също коментира, че Москва е готова да изслуша американските предложения, но не очаква "чудо" от Вашингтон.

Европейските участници в консултациите оцениха ситуацията по-оптимистично. Финландският президент Александър Стуб заяви късно във вторник, че срещата в Осло "постигна истински напредък". Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре съобщи, че американският пратеник ще се върне в Осло за допълнителни консултации след визитата си в Русия. "Мисля, че може би сега навлязохме във фаза, в която руснаците също търсят възможности за дипломация", каза Йонас Гар Стьоре в сряда в ефира на норвежката телевизия NRK.

Самият Володимир Зеленски, който в сряда остана в Осло за срещи с депутати в норвежкия парламент, очерта като основни точки в дневния ред гаранциите за сигурност, съдбата на окупираните територии, следвоенното възстановяване и евентуалното примирие. Според него замразяването на конфликта е "минимумът", който се изисква от Москва. "В момента трябва да замразим, и мисля, че това е истинският начин да се сложи край на тази война", заяви Володимир Зеленски в интервю, излъчено в сряда по телевизия Fox News.

Дипломатическите совалки се развиват на фона на силен натиск от Белия дом върху украинското ръководство повече от четири години и половина след началото на руската инвазия. Във вторник в Овалния кабинет президентът Доналд Тръмп отново призова за бърза сделка. "Искаме Зеленски да постигне споразумение", каза Доналд Тръмп пред журналисти. "Дадохме много на Украйна. Не получихме абсолютно нищо в замяна, освен болка, смърт, огромна парична загуба", допълни американският лидер и предупреди, че при липса на сделка "мисля, че ще бъде нещо много лошо".

Въпреки напрежението между Вашингтон и Киев, украинският президент съобщи, че страната му отново получава навременни предупреждения от съюзниците си за приближаващи руски ракети след скорошно прекъсване на обмена на данни. Възстановяването на информацията е станало факт след разговори на Володимир Зеленски с американски представители, включително телефонен разговор с държавния секретар Марко Рубио.

Удари по енергетиката и жертви на фронта

Докато дипломатите обсъждат параметрите на евентуални преговори, взаимните въздушни удари от голям обсег продължават, въпреки че на 11 октомври Доналд Тръмп обяви договорено примирие за ненападение над енергийната инфраструктура. В ранните часове на сряда руските сили нанесоха удари по енергийни обекти в Киев и още три украински града, съобщи украинският премиер Серхий Корецки.

При среднощните атаки в украинската столица са загинали трима души, 12 са ранени, а 10 жилищни сгради са с нанесени щети, по данни на градската военна администрация в Киев. В покрайнините на източния град Харков експлозии на дронове в жилищен район отнеха живота на още двама души и раниха 11, уточни Серхий Корецки, с което общият брой на жертвите за нощта достигна петима убити и 25 ранени.

От руското министерство на отбраната потвърдиха, че през нощта техните войски са поразили склад, електрическа подстанция и товарен кораб за насипни товари в Черно море, плаващ към пристанището в Одеса. Военното ведомство в Москва допълни, че руската противовъздушна отбрана е свалила през нощта 373 украински дрона над редица руски региони, Черно море и Кримския полуостров. Преди това, в неделя, масирана украинска атака с над 1000 безпилотни апарата срещу руска територия предизвика пожари в склад и терминал за износ на петрол в Санкт Петербург.