Кристалина Георгиева: Светът навлиза в опасна фискална зона
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

МВФ алармира за глобален дълг от 100% от БВП
Глобалният публичен дълг е напът да надхвърли границата от 100 процента от световния брутен вътрешен продукт още до 2029 година, предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на Икономическия форум в Катар. По думите ѝ правителствата по света трябва спешно да предприемат мерки за свиване на дефицитите си, тъй като световната икономика навлиза с бързи обороти в опасна територия, а времето за отлагане на трудните решения е изтекло.
Критика към САЩ и Китай
МВФ посочва Съединените щати и Китай като основни двигатели на тази негативна тенденция. Георгиева обърна специално внимание на ситуацията във Вашингтон, посочвайки, че американският фискален курс е неустойчив. Тя разкри, че е провела директен разговор с финансовия министър на САЩ Скот Бесент и е настояла за плавно свиване на дефицитите.
"Предупреждаваме, че фискалната консолидация трябва да се осъществи, и виждаме много разбиране, но не и достатъчно действия", подчерта Георгиева, цитирана от Bloomberg, допълвайки, че осведомеността сред лидерите расте, но реалните политически стъпки остават крайно недостатъчни.
Дълговата планина на Вашингтон
Държавният дълг на САЩ прекрачи психологическия праг от 40 трилиона долара в края на август, в рамките на първите 19 месеца от втория мандат на президента Доналд Тръмп. Според оценки на Съвета по външни отношения това се равнява на близо 117 000 долара задължения за всеки отделен американски гражданин.
Според данни на финансовото издание Fortune нетните лихвени плащания на американското правителство са погълнали 18,5 процента от общите приходи за 2025 година. Годишните разходи само за обслужване на лихвите вече надхвърлят 1 трилион долара, а Бюджетната служба на Конгреса прогнозира федерален дефицит от 2,1 трилиона долара за текущата година – сума, равняваща се на близо 6 процента от БВП на страната.
Упорита инфлация и скъпи кредити
Сложната фискална картина се изостря допълнително от провежданата парична политика. Георгиева подчертава, че инфлацията остава упорита, което държи лихвените проценти нагоре. Преди броени дни Федералният резерв на САЩ вдигна основната лихва с 25 базисни пункта – първото подобно повишение от лятото на 2023 година насам.
Действията на американската централна банка разтърсиха глобалните пазари. Доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ скочи до близо 5 процента. Това се отрази директно и върху европейските борси, оскъпявайки кредитирането както за правителствата, така и за бизнеса в Европа.
Въпреки турбуленциите и трусовете от скъпите заеми, МВФ отчита парадоксална издръжливост на световната икономика. Институцията запазва прогнозата си за глобален икономически растеж от около 3 процента за настоящата година, въпреки енергийните шокове и конфликтите, които продължават да държат цените на горивата високи. Експертите обаче са категорични, че трупането на дългове с надеждата икономиката сама да стопи дефицитите, е опасна илюзия.




















