Кристалина Георгиева предупреди за рекордни нива на дълга

Световната икономика е разкъсвана в две противоположни посоки – между негативните последици от енергийния шок и стимула от бурното развитие на изкуствения интелект. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на своя реч в Сингапур, предхождаща годишните срещи на финансовата институция в Банкок. По думите ѝ способността за постигане на икономически растеж през настоящото десетилетие ще се определя пряко от тези два фактора, както и от справянето с рекордните държавни дългове в глобален мащаб.

Инвестиции с исторически мащаб

Според Георгиева изкуственият интелект бързо се превръща в определящ фактор за икономическото представяне на отделните държави. Тя прогнозира, че инвестициите в тази сфера скоро ще достигнат и надхвърлят средствата, вложени в исторически план за изграждането на железопътните линии и телекомуникационната инфраструктура. По оценки на фонда свързаният с новите технологии хардуер вече формира над десет процента от световната търговия със стоки.

Ползите от този технологичен подем обаче остават концентрирани в малък брой икономики, което създава реална опасност от задълбочаване на глобалното неравенство. Паралелно с това технологиите изискват огромно количество енергия точно в момент, когато цените на горивата повишават разходите за торове, храни и ключови промишлени суровини.

Енергийният шок и инфлацията

Управляващият директор на МВФ посочи, че до момента енергийният шок остава овладян благодарение на диверсификацията и по-високата енергийна ефективност, но предупреди за възможен нов ценови натиск с наближаването на зимата. Дори и конфликтите в Близкия изток да приключат скоро, Георгиева очаква енергийните цени да останат високи още известно време.

Това пряко подхранва инфлацията, води до повишаване на основните лихви и тласка нагоре доходността по държавните облигации, която в САЩ, Германия и Япония вече достига най-високите си нива от десетилетия насам.

Българският урок за инфлацията

Третият основен риск пред световната икономика произтича от прекомерните бюджетни дефицити и растящите разходи по обслужване на задълженията. Световният държавен дълг е близо до най-високото си равнище след Втората световна война и скоро се очаква да надхвърли сто процента от глобалния брутен вътрешен продукт.

На този фон Георгиева подкрепи категорично твърдата позиция на водещите централни банки за задържане на по-високи лихвени проценти с цел овладяване на цените.

"Инфлацията е закотвена само докато престане да бъде закотвена", заяви тя пред аудиторията в Сингапур, като подчерта, че е научила този труден урок от първо лице по време на хиперинфлацията в България.