Изкуственият интелект компенсира негативите от блокирания Ормузки проток

Световната икономика устоява на енергийния шок от войната с Иран много по-успешно от първоначалните очаквания. Това обяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на официален брифинг във Вашингтон, съобщават от агенция Ройтерс. Изявлението ѝ идва броени дни преди ключовата среща на финансовите министри и управителите на централните банки от формата Г-20, която ще се проведе следващата седмица в американския град Ашвил, щата Северна Каролина.

Борба на противоположни сили

Георгиева описва настоящата глобална макроикономическа картина като сблъсък на два мощни фактора, които дърпат икономиката в различни посоки. От едната страна е тежкият негативен ефект от затварянето на Ормузкия проток и блокираните енергийни доставки от района на Персийския залив. От другата стои сериозният положителен тласък от бума на инвестициите в сферата на изкуствения интелект, който вече прехвърля границите на Съединените щати.

„Световният растеж устоява на мощния натиск от високите нива на дълга, упоритата инфлация и търговското напрежение. Досега той е устоял на енергийния шок, причинен от затварянето на Ормузкия проток, по-добре, отколкото се опасявахме, благодарение на съчетание от фактори“, посочва директорът на МВФ, цитирана от БГНЕС.

Алтернативни източници и нови технологии

Според експертния анализ на фонда, смекчаването на удара върху енергетиката се дължи на няколко критични действия от страна на държавите. Сред тях са активното използване на съществуващите запаси от петрол и природен газ, пренасочването към енергийни доставки извън Персийския залив и общото понижаване на потреблението. Паралелно с това се отчита сериозно увеличаване на мощностите за енергия от възобновяеми източници, въпреки че на някои правителства се е наложило да се върнат към използването на въглища за производство на електричество.

Технологичният сектор също изиграва ролята на спасителен пояс. Мащабните капиталовложения в изкуствен интелект в САЩ успяват да поддържат корпоративните печалби и потребителските разходи стабилни, докато в останалите части на света се наблюдава ускорено изграждане на центрове за данни и производство на специализиран хардуер.

Предупреждение към централните банки

Въпреки балансираните рискове, Кристалина Георгиева изразява сериозни опасения за влошаващите се фискални условия в редица държави. Индикатори за тази негативна тенденция са нарастващата доходност по държавните облигации и спирането на процеса по овладяване на инфлацията.

„Енергийният шок не е приключил“, категорична е Георгиева.

Тя обръща внимание, че всеки нов скок в цените на петрола може да даде мощен тласък на инфлацията. Подобен сценарий би принудил централните банки да запазят своите рестриктивни парични политики, което неминуемо ще оскъпи обслужването на държавните дългове и ще забави икономическата активност. В заключение от Международния валутен фонд призовават правителствата да представят надеждни планове за овладяване на бюджетните дефицити, а централните банки да останат фокусирани изцяло върху постигането на ценова стабилност.