Кризата в Ормузкия проток засилва глобалните инфлационни опасения

Цените на суровия петрол тръгнаха нагоре, а държавните облигации отбелязаха спад след нов кръг от американски военни удари срещу Иран, съобщават от Bloomberg TV Bulgaria.

Ескалацията на напрежението в Близкия изток разтърси глобалните пазари и възобнови страховете от нова инфлационна вълна.

Скок при енергийните ресурси

Стойността на суровия петрол сорт Брент се покачи с един процент до 78,80 долара за барел, записвайки трети пореден ден на растеж след военните действия на Съединените щати. Успоредно с това, недоходното злато удължи серията си от загуби до четвърти пореден ден, като се търгува на нива около 4 060 долара за унция. По-високите лихвени проценти традиционно отслабват привлекателността на благородния метал като инвестиция.

Азиатските фондови борси също реагираха, като първоначалният им ръст се стопи до едва 0,1 процента заради загубата на инерция при акциите на технологичните компании.

Натиск върху лихвените проценти

Изострянето на кризата в Близкия изток накара инвеститорите да преразгледат очакванията си за паричната политика. Паричните пазари вече прогнозират следващото увеличение на лихвите от страна на Федералния резерв да се случи през октомври, а не през декември. Доходността по чувствителните към политиката двугодишни американски държавни облигации достигна своя връх за 2026 година.

Глобалната разпродажба на облигации засегна сериозно пазарите в Япония, Австралия и Нова Зеландия. Опитният финансов стратег Ед Ярдени коментира ситуацията: "Прекъсването на примирието между САЩ и Иран рискува да предизвика ново ускорение на растежа на цените, което от своя страна може да принуди Федералния резерв да повиши лихвите".

Заплаха за корабоплаването

Основният риск пред доставките остава стратегическият Ормузки проток. От Централното командване на Съединените щати обясниха мотивите за атаките в социалните мрежи: "Допълнителните удари бяха предприети, за да се намали допълнително способността на Иран да застрашава свободата на корабоплаване в Ормузкия проток".

След началото на конфликта през февруари 2026 година, Техеран предизвика почти пълното затваряне на протока. Това принуди регионалните доставчици да спрат работа по редица нефтени находища заради препълване на резервоарите.

Мениджърът на Фонда за енергийна инфраструктура Catalyst Хенри Хофман предупреждава за дългосрочните последици: "Ормузкият проток никога не се отвори отново по нормален начин и сега може да видим по-нататъшни спирания на добива. По-голяма ескалация може да причини много по-значителни щети на регионалната енергийна инфраструктура, с ефекти, които ще продължат далеч след първоначалния скок на цените".