Стойностите на инфлацията и на процентното увеличение са съизмерими

От 1 юли 2026 година в България влизат в сила нови, по-високи цени на електроенергията и топлинната енергия, като предложеното средно увеличение е съответно с близо 3% за тока и около 5% за парното. Председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества Кремен Георгиев определи планирания скок като адекватен и напълно съизмерим с нивата на инфлацията. Корекцията се налага поради пазарните разходи за суровини и натрупаните инфлационни процеси, анализирани от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Инфлацията срещу сметките за енергия

В ефира на NOVA News председателят на браншовата асоциация Кремен Георгиев коментира, че стойностите на инфлацията и на процентното увеличение на цените са напълно съизмерими величини. По негови думи заложената в разчетите цена на природния газ е прогнозна за следващия регулаторен период, който ще продължи до 30 юни 2027 година, поради което предложеното средно поскъпване е математически и икономически обосновано.

Георгиев разясни и традиционния дисбаланс между драстичните увеличения, които отделните топлофикационни дружества у нас изискват в първоначалните си разчети, и реално заложените по-ниски параметри от страна на държавния регулатор. Това разминаване се дължи на тримесечната детайлна работа на регулаторната комисия, която подлага на сериозен филтър всяко едно подадено заявление.

Как регулаторът цеди разходите на бизнеса

Енергийният сектор не се опитва изкуствено да гони високи търговски цени, а просто въвежда реалните си прогнозни разходи, които са пряко присъщи за ежедневната дейност на предприятията, посочи експертът. Тези разчети включват планирани ремонти, модернизация на мрежата и всички належащи дейности, които трябва да се извършат, за да могат централите да произвеждат безопасно топлинна и електрическа енергия.

„Те не гонят някаква цена, а просто въвеждат своите разходи, които смятат за присъщи за дейността – прогнозни ремонти, всичко което трябва да се свърши през този период, за да могат да работят топлофикациите и да произвеждат своите продукти – топлинна и електрическа енергия“, обясни пред медията Кремен Георгиев.

Той допълни, че крайната ценова ножица винаги се определя от държавния орган: „От там нататък КЕВР преценява кои от тези разходи са присъщи, кои не трябва да са толкова високи, а по-ниски. В крайна сметка резултатът е това, което виждаме в момента като повишение на цената с около 5%“.

Спецификата на регионалните дружества

В страната развиват дейност точно 11 работещи топлофикации, но между тях няма две напълно еднакви структури. Разликите са огромни както по отношение на общия производствен обем, така и в броя на обслужваните абонати в различните градове и техническото състояние на наличните съоръжения.

Именно тази съвкупност от специфични местни фактори ражда и коренно различните производствени разходи за всяко отделно предприятие. Поради тази причина и крайната цена на услугата, както и процентното увеличение от 1 юли, ще се усетят по съвсем различен начин в отделните региони на България, заключи Георгиев.