Правителството вдига данъчните оценки и ваучерите за храна

Леките автомобили с мощност на двигателя с вътрешно горене от или над 250 киловата (340 конски сили) ще се облагат с нов акциз до 6 000 евро, а данъчните оценки на имотите в цялата страна ще нараснат поетапно с общо 100 процента за три години. Това предвижда голям пакет от промени в данъчните закони, приет на днешното заседание на Министерския съвет, съобщават от правителствената пресслужба. Наред с новите налози за мощните превозни средства и недвижимите имоти, кабинетът одобри вдигане на необлагаемите ваучери за храна, по-високи данъчни облекчения за семействата с деца и 33 процента данък върху свръхпечалбата в шест икономически сектора.

Данъчен пакет за гражданите: Скъпи коли, по-високи оценки на имотите и бонуси за деца

Новото облагане за мощните леки автомобили е записано в проекта за промени в Закона за акцизите и данъчните складове, мотивиран от нуждата за допълнителни приходи в хазната. Ставката е разделена на четири прага според мощността на двигателя с вътрешно горене. За коли от 250 до 300 киловата акцизът ще бъде 500 евро, за диапазона от 301 до 350 киловата сумата скача на 1 500 евро, а при мощност от 351 до 500 киловата собствениците ще плащат 3 000 евро. Най-високата ставка от 6 000 евро удря автомобилите с двигатели над 500 киловата. От пресцентъра на Министерския съвет уточняват, че налогът няма да важи за изцяло електрическите коли и за специализираните автомобили със служебно предназначение като линейки, пожарни и коли със специален режим на движение. При хибридите ще се гледа единствено максималната полезна мощност на двигателя с вътрешно горене, записана в европейския сертификат за съответствие. В същия закон се въвежда краен срок за продажба в търговската мрежа на тютюневи изделия и алкохол със стар бандерол при въвеждане на нов образец, прецизират се правилата за контрол върху енергийните продукти и електрическата енергия и се завишават глобите за акцизни нарушения.

Сериозна промяна засяга и всички собственици на недвижими имоти. Чрез изменения в Закона за местните данъци и такси правителството залага тригодишно актуализиране на данъчните оценки на сградите, земите, подобренията и земеделските земи. През 2027 година оценките ще се увеличат с 30 на сто, а през 2028 и 2029 година – с по още 35 процента всяка година. Мярката цели да осигури повече собствени приходи за общините. Същевременно, след становище на Европейската комисия за наличие на непозволена държавна помощ, отпада облагането с патентен данък на доходите на юридическите лица от заведения за хранене и развлечения.

За компенсиране на домакинствата кабинетът прие промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които въвеждат изцяло ново данъчно облекчение за детско развитие в размер на 2 000 евро на дете за покриване на разходи за здравни, образователни и спортни дейности. Драстично се увеличават и досегашните облекчения за родителите – те стават 5 000 евро за едно дете, 10 000 евро за две деца и 15 000 евро за три и повече деца, а за дете с увреждания сумата достига 12 000 евро. Парите отново ще могат да се ползват авансово през годината. Промените уреждат още декларирането на данъци при преобразуване на предприятия, качването на формулярите за автоматичен обмен на информация от пенсионните и застрахователните дружества директно на сайта на НАП вместо в Държавен вестник, както и осъвременяване на глобите, част от които не са пипани от 2007 година.

Нови правила за бизнеса: Ваучери до 200 евро, данък свръхпечалба и праг по ДДС

Работодателите вече ще могат да дават до 200 евро месечно във ваучери за храна на човек спрямо досегашния лимит от 102,26 евро (200 лева), предвиждат одобрените промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Сумата над стария праг от 102,26 евро обаче няма да е напълно освободена от налози, а ще се облага с окончателен данък от 7 на сто. Същият законопроект въвежда през 2027 година 33 процента данък върху свръхпечалбата на банките, застрахователните компании, телекомите, обменните бюра, фирмите за бързи кредити и търговците с храни, чиито нетни приходи от продажби за 2026 година са поне 5 милиона евро. Фирмите ще могат да преотстъпват 30 процента от този налог за инвестиции или формиране на резерви, като стандартният корпоративен данък остава непроменен. За бизнеса се въвежда и ускорена двойна данъчна амортизация (до 100 процента годишно) за инвестиции в изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървъри. Прагът за данъчни дълготрайни активи се вдига от 700 лева на 1 000 евро, а срокът за пренасяне на данъчни загуби се удвоява от 5 на 10 години при лимит до 70 на сто от положителния финансов резултат. Прецизира се облагането на фирмени активи за лично ползване и декларирането на данъци при преобразуване на дружества и прехвърляне на имущество към едноличен търговец.

В Закона за данък върху добавената стойност Министерският съвет разписа тригодишен график за вдигане на прага за задължителна регистрация по ДДС – 60 000 евро през 2027 година, 70 000 евро през 2028 година и 75 000 евро през 2029 година. От 2028 година за вътрешните сделки между фирми и държавни органи влиза задължително електронно фактуриране и отчитане в реално време чрез децентрализиран модел в синхрон с европейската рамка, която става задължителна за трансграничните доставки от 1 юли 2030 година. За удар срещу сивия сектор в строителството се въвежда задължителна регистрация по ДДС още преди първата сделка за лица, които продават нови сгради, части от тях и урегулирани поземлени имоти.

Сериозно административно разтоварване идва през Закона за счетоводството и Закона за независимия финансов одит. Задължението за изготвяне на отчети за устойчивостта вече ще важи само за компании с едновременно над 450 милиона евро нетни приходи и 1 000 души персонал. Досегашните критерии от 50 милиона евро и 500 служители обхващаха около 650 български предприятия, а след промяната те ще останат едва около 40, като облекчението важи още за отчетите за 2026 година. Удължава се и срокът за приемане на счетоводния стандарт за фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, а всички стойности и санкции в закона се преизчисляват в евро.

Над 112 милиона евро за железниците и още пари за култура, родители и имоти

Извън законодателния пакет правителството разпредели над 117 милиона евро допълнителни разходи по бюджетите на различни ведомства и общини. Най-голямата сума отива в железопътния сектор през бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията – 66,4 милиона евро се отпускат на Национална компания "Железопътна инфраструктура" за текущо поддържане и експлоатация на релсовия път, а други 46 милиона евро получава "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД като компенсация по договора за обществени превозни услуги.

По линия на съдебни решения кабинетът гласува 2 милиона евро допълнителни разходи за Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество заради натрупани изпълнителни листове след Тълкувателно решение № 4 от 18 май 2023 година на Върховния касационен съд и практиката на Европейския съд по правата на човека. Още 1 482 998 евро се отпускат на Министерството на околната среда и водите за разплащане по три влезли в сила присъди на Административен съд София-град и Върховния административен съд от 2025 и 2026 година. С други 2 милиона евро през бюджета на регионалното министерство държавата вдига капитала на "Национален център за териториално развитие" ЕАД, който по управленската програма до 2030 година трябва да проектира магистрали, язовири, довеждащи водопроводи и общи устройствени планове.

Семействата на 1 739 деца от Столична община, Пловдив, Варна и Родопи, останали без място в държавна или общинска детска градина, ще получат общо 1 105 841 евро компенсации за разходите си в периода от 1 юли до 14 септември 2026 година. По предложение на министъра на културата Евтим Милошев и след разговори с генералния директор на БНР Милен Митев правителството преведе и 200 000 евро допълнителен трансфер за общественото радио, с който със задна дата от 1 октомври 2026 година средните брутни заплати на 190 музиканти от съставите на медията се вдигат с 23 процента. Още 46 343 евро отиват в Министерството на културата за спортни дейности и оборудване за учениците в училищата по изкуствата и културата. В сектора на културата кабинетът учреди и Национален комитет за честванията през 2027 и 2028 година на 190 години от рождението на Васил Левски, 180 години от рождението на Христо Ботев и 150 години от Освобождението на България.

Енергийни споразумения, отбрана, киберсигурност и международен календар

В енергийния сектор кабинетът одобри проект на петгодишно Споразумение за стратегическо партньорство в областта на чистата енергия между Азербайджан, България, Грузия и Турция, което надгражда меморандума от Баку от 4 април 2025 година за пренос на зелена електроенергия и данни чрез оптични кабели. Документът предвижда създаване на съвместно предприятие между преносните оператори на четирите страни и ще бъде подписан по време на климатичната конференция на ООН (СОР 31) от 9 до 20 ноември в Анталия, Турция. Българската делегация на форума в Анталия ще бъде водена от премиера Румен Радев, който на 11 и 12 ноември ще участва в срещата на държавните ръководители, а страната ни ще има и собствен павилион. Отделно правителството одобри тригодишен необвързващ Меморандум за разбирателство с Международната агенция по енергетика в подкрепа на присъединяването ни към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В полза на община Гърмен беше прехвърлен държавен имот в землището на село Осиково за изграждане на помпена станция към водопровода за селата Рибново и Осиково, а концесионерът "Кока-Кола ХБК България" ЕАД получи две години и половина отсрочка за изграждане на нов сондаж и хидрогеоложко проучване за минерална вода в находище "Банкя".

В сферата на сигурността бяха приети промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, с които се актуализират финансовите прагове за военни инвестиционни проекти, процедурите по програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, кариерният модел на сержантите, компенсациите с намалено служебно време при извънреден труд и пределната възраст за служба в запаса. Министерството на иновациите и дигиталната трансформация получи разширени функции като компетентен орган по сателитните комуникации GOVSATCOM и европейската програма IRIS2, като бяха определени и администрациите за включване в Националната система за киберсигурност. Съставът на междуведомствената работна група за оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма беше разширен с представители на Комисията за регулиране на съобщенията, Главна дирекция "Национална полиция", Комисията за противодействие на корупцията и КОНПИ. Приет беше и годишният доклад за защитата при бедствия по рамката от Сендай, а Държавната агенция за бежанците утвърди нови образци на карти за разселените лица от Украйна, чиято временна закрила у нас е удължена до 4 март 2028 година с пререгистрация между 5 март и 30 април 2027 година.

В икономическия и европейския блок правителството определи за 2026 година коефициент от 7,0749 по Закона за експортното застраховане за капацитета на Българската агенция за експортно застраховане, даде старт на подготовката на Плана за национално и регионално партньорство за програмния период 2028 – 2034 година под ръководството на вицепремиера по европейските средства и министъра на финансите и одобри националните щандове на страната ни за две големи изложения в Германия през 2027 година – "Зелена седмица" в Берлин (15 – 24 януари) и винения форум "Провайн" в Дюселдорф (7 – 9 март). Одобрени бяха позициите на България за заседанията на Еврогрупата и Съвета ЕКОФИН на 9 и 10 ноември в Брюксел по бюджета на ЕС за 2027 година, дигиталното евро, облагането на новите тютюневи изделия и дерогацията за Италия, както и отчетите от минали съвети на ЕС в Люксембург и Брюксел по въпросите на банковия сектор, Европейския акт за интегралните схеми 2.0 (където делегацията ни бе водена от заместник-постоянния представител Петя Василева), запазването на безплатните квоти за емисии и пазара на труда.